Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

Георги Тенев, „Балкански ритуал“, ИК „Колибри“, 2019 г.

В болничната стая, където е настанен един объркан и разколебан министър на културата, пристигат трима внезапни посетители – Виктор Богомилов, оперен певец и истинска звезда на „Ла Скала“ и Арена ди Верона, Кристиян Станчев – авангарден композитор, прогонен от Съюза на музикалните дейци и емигрирал от страната през 1972 г., и тенорът Теодор Янев, описан като „най-блестящия изпълнител на песните на Ференц Лист“. Важните гости – тези гении на музиката, подобно на тримата влъхви, са дошли почти като на поклонение край леглото на министър Мандаджиев, който в момента трудно успява да въведе някакъв ред в мислите си. И докато министърът се опитва да си събере ума, посетителите водят небрежен разговор – за състоянието на обществото, за корупцията, за нравите, за всички онези съвременни проблеми, за които не виждаме решение – все неща, които знаем, казвали сме, чували сме и затова сме престанали да им обръщаме внимание…

Знаеш ли, приятелю – обади се пак другият посетител, – аз мисля за тях, и то с добро. Да, мисля си за тях с надежда, че при изваждането на телата им от реката на смъртта, при смилането на костите им в мелницата, душите им ще изскочат със скърцане и ще се надробят на по-малки души, на души, незнаещи за стореното от предишните стопани, иначе няма как да измиете тази невинна вина, бих им казал – това, че сте били нехайни към народа си, към неговите тъги и нужди, а сте облизвали алчните си устни, купували сте беемвета с министерски пари за рождените дни и абитуриентските балове на дъщерите си, корумпирани сте били до мозъка на костите, който мозък днес ви се отнема, измъква се от тръбите и цевите на кокалите и гръбнака, пиявицата в реката на смъртта издърпва с безжалостния си къдрав език остатъка от съзнанието ви, няма ви, вече не сте личности, защото вие сами сте запокитили лицата си на бунището на паметта…

Чували сме подобни думи, но от устата на тези невидими посетители, които блуждаят само в тревожния ум на министър Мандаджиев, тези приказки звучат страшно. А министърът се разплаква не само от високата чест, която му оказват тези хора, като идват в стаята му, но и от внезапния проблясък, че нищо от това, което е направил в политиката, не си е струвало, че не е свършил важното, не е свършил нищо. А има кой да види.

Това е само една сцена от новия роман на Георги Тенев „Балкански ритуал“, която обаче може да послужи за чудесен пример как баналното се превръща в литература. Или поне онова, което сме си мислили досега за банално – темите за корупцията и убийствата, за политическите игри и задкулисни машинации, за големите невидими играчи и малките трафиканти. Как то може успешно да се прекрои и да се превърне не в журналистика, а в наистина добра литература. Как от същия материал, който е непрекъснато пред очите ни – новини, репортажи, животът, който живеем, може да се създаде нещо съвсем друго, което да носи нов смисъл и да има друга стойност.

Но това не става лесно – в романа Георги Тенев създава цяла галерия герои – от комисаря Колев, бивш рейнджър, завърнал се от мисия в Ирак, до висши духовници като Северноевропейския и Британския митрополит Петър и политици на високи постове като Мандаджиев и Генов, до иманяри, контрабандисти и дребни риби. Цяла галерия образи, чиито пътища внезапно се пресичат, после отново се разминават, но това не пречи всички герои да са сложни и многопластови, убедителни и психологически достоверни. Тук няма черно и бяло, няма едри щрихи.

Колкото до достоверността – това е важна тема. Личи не просто вниманието към детайла, но и сериозната работа – Георги Тенев пише точно, когато описва употребата на алпийския инвентар и видовете самохвати, използвани при катеренето, но и когато разказва за орела змияр, който прелита над главите на героите, за детайлите от работата на книговезците във Ватиканската библиотека преди няколко века, за това как функционира политическият апарат днес, как се използва лебедка и дори какви са моделите автомати, с които са въоръжени командосите в Ирак.

Цели светове присъстват тук, толкова убедително, че части от тази книга биха могли да се четат като документалистика. Само че и това е уловка – в момента, когато приемем нещата буквално, затъваме в плаващи пясъци. Тук няма ясна демаркационната линия между факт и фикция – на картата няма градове като Малко Хитово и Друград, но пък заедно с тях в романа съществуват съвсем реални топоси като Стара Загора, София, Рим, Истанбул или Хасково, има педантично описани познати улици и места.

„Въображението разрушава разума“ – с този стих на Кръстьо Станишев започва романът на Георги Тенев. Само че в „Балкански ритуал“ по-страшна от въображението се оказва действителността – онова, което се случва – независимо дали говорим за политика, престъпни групировки, лекари или археолози, които живеят и работят, забити някъде в малък провинциален град. Действителността сякаш е излязла извън контрол – днес няма една действителност, световете са се умножили и функционират капсулирани, неподозиращи един за друг. Така, както хората нямат представа как живее един висш духовник и какви са стремежите му, така и трудно могат да си обяснят какво минава през главата на един командос в Ирак, който изнася на ръце телата на загиналите.

В „Балкански ритуал“ действителността се сглобява като пъзел и тъкмо когато си мислиш, че всичко е ясно, новите факти променят цялата картина. Нови задкулисни игри, нови играчи, още по-високи залози – дори и да не искаме, живеем с динамиката на този свят, а в романа е уловено всичко това – трескавото препускане от герой на герой, от събитие на събитие – свят, който никога не спира.

Но въпреки структурата на тази книга би било много ограничаващо да наречем „Балкански ритуал“ просто криминален роман. Или мистичен, исторически, психологически или политически трилър, въпреки че тук има и престъпници, и врачки, и иманяри, и духове, и министри, и висши духовни сановници, и алкохолизирани провинциални лекари. Има и мистерии, има го и високия залог на едно ценно средновековно евангелие и на едно скрито златното съкровище. Но „Балкански ритуал“ е събрал всички противоречащи и понякога взаимоизключващи се светове, за да ги превърне в добра литература, която разказва за днешния ден.