Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

Асен Василиев „Живот от сенки и сияния. Спомени“, издателство „Рива“, 2018 г.

Три десетилетия – толкова продължава работата на художника изследовател Асен Василиев по фундаменталния му труд „Български възрожденски майстори“. Започната още преди преврата на 9.IX.1944, преживяла едноличния режим, гоненията срещу евреите, комунистическия погром срещу интелигенцията, култа на личността, Априлския пленум и краткото размразяване, тя вижда бял свят чак през 1965 г. Вижда го след поредица трудности и перипетии – бурното време не прощава и на старините…

Асен Василиев:

Събирането и систематизирането на данните в настоящата книга продължи повече от три десетилетия. През това време имах възможност да разговарям с мнозина наши майстори образописци, резбари и строители, повечето от които бяха в напреднала възраст. Днес почти всички от тях са покойници. Имах възможност да проверя и сведенията, които ми бяха дадени от тези люде. Главната тежест на изследванията обаче падна преди всичко върху писмени документи в разни архиви, църковни кондики и книги, частни писма, надписи върху сгради, подписи върху икони и стенописи, надписи на иконостаси, на надгробни паметници и др. При повторните мои посещения обаче установих, че някои икони са изчезнали, стенописи – замазани, и някои сгради – съборени. По този начин бе грубо посегнато на културното ни наследство.

Асен Василиев е български художник и изкуствовед, роден в Кюстендил на 2.VI.1900 г., починал на 21.VI.1981 г. Между тези две дати – толкова семпли, се крие посветен на изкуството живот на труженик на полето на културата, който не се е щадял, а упорито, целенасочено и със завидно постоянство е правил всичко, за да съхрани и развие българското художество. Издателство „Рива“ с публикуването на книгата „Живот от сенки и сияния“ опитва да предаде чрез перото на художника този жизнен път, да го очертае с всичките му възкачвания, слизания, дупки по трасето и гладки участъци. Книгата е преиздание на появилата се през 2004 г. автобиографична книга на Асен Василиев „Житейски щрихи“ („Графика 19“). Богатият и на събития, и на срещи живот на художника, изглежда, някак го е задължил да го опише, което е естествено: човек с такова изострено съзнание за важността на документа няма как да не е разбирал колко е същностно той самият да остави документ, да свидетелства за своето време…

Асен Василиев:

На автора обаче се налага да подчертае, че ще изхожда само от спомените си и не ще намесва съвременните си разбирания, опасявайки се да не включи макар и малка доза преднамереност. В основата на всички случки, които ще бъдат изложени по-долу, не стои никаква безпространственост, а силите на живота, който ги е създал.

Спомените са свежи и пълнокръвни: пред очите ни се изправят живи хора с всичките им сенки и сияния. Разточителни на събития, годините, прекарани на земята българска от Асен Василиев, оставят отпечатък не само върху неговата памет, но ангажират и нашата. Знаем: нашите предходници са спорели, договаряли, противоречали и съгласявали, облъхнати само от едно – как българското изкуство и изобщо животът по български да придобият по-високи измерения, да са равни на развитите държави.

Асен Василиев

Съюзните изложби, организирани всяка година, се комплектуваха от отделните дружества – всяко излагаше в отделна зала. Отначало изложбите ставаха в Художествената академия, после се построи нова сграда за галерия, до основи срината от бомбардировките. Картините се журираха от общо жури (от всички дружества), участваше представител на Министерството на народната просвета, обикновено – началникът на Художествения отдел, както и съответният финансов началник. Борбите в това жури бяха непримирими, защото МНП отпускаше кредити за поощрение на изкуството, скандалите – безкрайни, защото членовете от различните дружества се бореха за по-големи откупки за своите художници. В това жури участваше и Никола Мавродинов като завеждащ Художествения отдел в Археологическия музей. Той винаги настояваше да бъдат откупувани картини на негови приятели и на по-изтъкнатите художници. От всички откупени картини той избираше онези, които смяташе да влязат в Художествения отдел на Археологическия музей. Отбраните от него картини влязоха във фонда на сегашната НХГ, но тогава той и не подозираше това.

Асен Василиев е автор на една картина, която преди време влезе в спектъра на научния интерес на Пламен В. Петров и Илинка Чергарова от СГХГ, които реконструираха персонажите върху нея: „Реставрация на паметта. Не/познатите художници от една картина“. Платното се нарича „Кюстендилската художествена школа („Обсъждане на картина“) и изследователите откриват в него препратка към знаменитата фреска на Рафаел „Атинската школа“. За мен специално обаче интерес представлява друго: ако се вгледаме в рождените места на голяма част от нашите художници, те идват или от Кюстендил, или от Казанлък. Факт, който ни кара да се запитаме: дали пък у двете школи няма да открием някаква особеност, която да ги различава една от друга. И мисля, че има: ако кюстендилците са повече художници на чертата, на линията, на рисунъка, то казанлъчаните сякаш предпочитат цветните петна, краските, колорита.

Асен Василиев

В центъра на картината поставих Крум Кюлявков, който, макар и познат повече като литератор, беше завършил Художествената академия и се изявяваше успешно и на двете поприща. Той защитаваше становището, че изобразителното изкуство трябва да се развива на основата на реалистичните традиции на големите творци от миналото, тоест на академизма. За разлика от него Владимир Димитров-Майстора считаше, че изкуството следва да се изгражда на нови, по-свободни принципи, като се запазят само някои основни постулати на академизма – за формата, рисунката, здравото изграждане на композиция и портрет.

Книгата „Живот от сенки и сияния. Спомени“ е безценен извор за художествения живот в България както между двете световни войни, така и за следващите ги години на социализма; дава изключително плътни портрети на фигури от българската култура – проф. Никола Ганушев, проф. Кирил Цонев, Владимир Димитров-Майстора; за издирванията на Асен Василиев върху възрожденските майстори… Снабдена е с негови рисунки и снимки, което я прави още по-ценна; отделно неговите графични „Автобиографични фрагменти“, които разкриват пред нас душевности богати, плодотворни, неспокойни, търсещи. Интелектуалец от висока проба, който не само с творбите и изследванията си, но и със съдбата си защитава достойно това (при)звание. Стига само това, че той е един от първите, докоснал се до стенописите на откритата през 1944 г. Казанлъшка гробница – една от гордостите на българската археология.

Асен Василиев

В това време с помощта на петромаксова лампа направих първите снимки на стенописите в купола с оглед да се намери начин да се изпратят в София, за да бъдат предадени на директора на музея. Точно тогава по една случайност в Казанлък дойде проф. Петко Стайнов (юристът), който бе евакуиран в Копривщица и от когото научих, че там са евакуирани д-р Кръстю Миятев и Никола Мавродинов, тогава уредник на Художествения отдел при Археологическия музей. Проф. Стайнов видя находката, предадох му снимките и съобщение до Кръстю Миятев да дойдат с Иван Велков, за да реши какво да се прави по-нататък.

По-нататък правиш ти, драги читателю: взимаш в ръце книгата на Асен Василиев „Живот от сенки и сияния“, за да станеш редом с него свидетел на едни от най-интересните, вълнуващи и очарователни времена от историята на българската култура.