Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

04 06

Ние сме само оголен живот

От Джорджо Агамбен 0 коментара A+ A A-
Вирусът заразява не само отделни хора, но и цялото общество. Привикваме към извънредното положение – и то ще продължи. С какви последици? Нов текст на Агамбен след статията му в „Ил Манифесто“, породила буря от възражения заради твърдението, че COVID-19 е само „предполагаема епидемия“.

Страхът е лош съветник. Ала той прави видими много неща, които човек най-често се противи да приеме. Най-напред вълната от паника, която обзе цяла Италия, показа ясно, че нашето общество вече не вярва в нищо друго освен в оголения живот. Очевидно е, че пред опасността да се заразят с коронавирус италианците на практика са готови да жертват всичко – нормалните условия на живот, социалните връзки, работата, дори приятелствата, чувствата, религиозните и политическите убеждения. Оголеният живот – и страхът да не го изгубиш – не е нещо, което свързва хората, то ги разделя и ги прави слепи.

Единствената ценност: оцеляването

Започваме да гледаме на другите същества – както при голямата чумна епидемия в Милано, описана от Алесандро Мандзони в превърналата се в класика книга „Годениците“ – само като на вирусоносители, които трябва да избягваме и от които трябва да спазваме поне един метър безопасна дистанция. Мъртвите – нашите мъртви – нямат право на погребение и не е ясно какво се случва с тленните останки на хората, които са ни скъпи и обичаме. Ближният е заличен и е странно, че църквите мълчат по този въпрос.

Какво се случва с човешките отношения в една страна, която привиква да живее така за необозримо време? И що за общество е това, което вече няма друга ценност освен оцеляването?

Епидемията изважда наяве един втори, не по-малко тревожен факт: извънредното положение, за което правителствата ни подготвят от доста дълго време, се превърна в наше нормално състояние. В миналото се е стигало и до по-страшни епидемии от днешната, ала никой не е помислял да обяви извънредно положение като днешното, което ни възпрепятства дори да се придвижваме свободно.

Какво се случва: война

Хората свикнаха да живеят в условията на постоянна криза и на постоянно извънредно положение. При това, изглежда, не забелязват, че животът им се е редуцирал до една чисто биологична функция и че е изгубено не само всяко социално или политическо, но и всяко човешко, дори емоционално измерение. Общество, което живее в постоянно извънредно положение, не може да бъде свободно. В действителност ние живеем в общество, което е пожертвало свободата в полза на т.нар. съображения за безопасност и само се е осъдило да живее в състояние на страх и несигурност.

Не е чудно, че по отношение на вируса се използва думата „война“. Крайните мерки ни принуждават де факто да живеем в условията на полицейски час. Само че това е война с невидим враг, който може да се загнезди във всеки човек, най-абсурдната от всички войни. В действителност това е гражданска война. Врагът не е извън нас, а в нас самите.

Буди опасения не само настоящето, а и това, което идва след него. Както войните са завещавали на мирните времена редица гибелни технологии, така e много вероятно и след здравната криза в обществото да продължат експериментите, които правителствата преди това не успяха да осъществят. Било то да се затворят университети и училища; или занятията да се провеждат само онлайн; или най-после хората да престанат да се събират и да обсъждат политически и култури въпроси, а вместо това само да си споделят дигитални новини. Или пък машините да заместят всеки контакт – всяка зараза – между човешките същества.

Текстът е публикуван в „Нойе Цюрхер Цайтунг“ на 18 март 2020 г.

Превод от немски Людмила Димова

Споделете

Автор

Джорджо Агамбен

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • По мостовете на литературата и времето. Разговор с Хюсеин Мевсим
    23.02.2021
  • Яна Добрева: Учим се от страданието
    21.02.2021
  • Завръщане към смисъла
    22.02.2021
  • Една концептуална автобиография: Цочо Бояджиев
    23.02.2021

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

Следвайте ни

© Copyright 2021 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO