Аглика Олтеан

Аглика Олтеан

Аглика Олтеан е театрална критичка и историчка. Работила е като драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и във варненския театър „Стоян Бъчваров“, научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Авторка е на книгите „Мелодрамата през погледа на теорията“ (2000) и „Българската драматургия през 90-те години на ХХ век“ (2004), съставителка на антологията „Нова българска драматургия на XXI век“ (2006). Учила е в НАТФИЗ, ЕНЕSS – Париж, Университета на Барселона, PUC–Рио де Жанейро. През 2006 г. получава постдокторска стипендия от New Europe College – Букурещ, където се запознава с най-новите течения в румънския театър. От 2008 г. живее и работи в Клуж-Напока, Румъния.

Алайда Асман

Алайда Асман

Алайда Асман произхожда от семейство на теолози; следва англицистика и египтология; от 1968 до 1975 г. придружава съпруга си на археологически разкопки в Горен Египет. През 1993 г. поема катедрата по англицистика и общо литературознание в Университета Констанц, пенсионира се през 2014 г. Гост-професор в Принстън, Йейл, Виена и Чикаго. Сред книгите ѝ са: „Легитимността на фикцията“, „Историческа забрава – историческа обсебеност“, „Време и традиция“, „Пространства на спомена: форми и превращения на културната памет“, „Дългата сянка на миналото“ и др.

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат e литературен историк, критик, публицист, издател. Професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на 13 книги, на множество студии и статии в периодиката.

 

 

Александър Вутимски

Александър Вутимски

Александър Вутимски е роден в Своге през 1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и зрели стихотворения на поета. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от най-значимите, но недобре познати български поети.

Александър Кьосев

Александър Кьосев

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги върху история на културата и литературата, сред които: „Лелята от Гьотинген“, „Индигото на Гьоте“, „Караниците около четенето“. Директор е на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“. Едно от лицата на Движение „Реформи в културата“.

Александър Леви

Александър Леви

Александър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr 2002-2005). Ръководител на службата за Източна Европа и Балканите в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция). Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал и на „Фигаро” в София. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско” (2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (2002) и „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (2001).