Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

А. Б. Йехошуа: Парализирани сме от паметта

Най-важното в литературата е да се придаде смисъл на нещата. Ето защо лично аз съм против литературата на Пол Остър. За него най-важно е „инцидентът“, нещата да започнат внезапно. И няма обяснения. Как обаче можем да живеем без обяснения? Аз непрекъснато се опитвам да давам обяснения. Например, когато говорим за Холокоста, аз се връщам не само към историческото събитие, а се опитвам да поставя въпроса и другояче – защо евреите са се превърнали във вечните жертви? Защо това се повтаря непрекъснато? [...]

Култура и подмяна

Скандалът в България е като фойерверк, лумва и угасва бързо, но пък често хвърля светлина върху доста сериозни проблеми. Така една изложба (в галерия „Структура“) и работи от една частна колекция (на Николай Неделчев), разобличени като неавтентични, отвориха дебата по темата за фалшификатите. Върнем ли се обаче към самия корен на думата „скандал“, би трябвало да припомним, че думата идва от гръцкия глагол skandalizein, който освен всичко друго означава и „куцам“. [...]

Отвореният кръг на Вутимски. Разговор с Божидар Кунчев

Споделеното в ранните му творби често е в съзвучие с борческите настроения, характерни и за написаното тогава от връстниците му в поколението. Но личните му нещастия, смъртта на близките му, болестта, на която е обречен, книгите, които чете, неспирно търсещият му и съмняващ се дух, както и догматичното в лявата идеология, са причина за дистанцирането му от първоначално поетия път. Радой Ралин ми бе разказал за преминаването на Вутимски в „буржоазното“ списание „Златорог“. [...]

Поколения и кризи

Отбелязвайки в този брой стогодишнината от рождението на поета Александър Вутимски (1919–1943), няма как да не обърнем поглед и към „поколението на 40-те години“ – разнолико, но исторически етапно, на което също е съдено да се превърне в „поколение на прехода“ – само че от следосвобожденска България към НРБ. Става дума, ако възприемем формулата на културфилософа Стефан Попов, за „четвъртото българско поколение“. [...]