Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Беноа Жако: Правя кино, защото обичам книгите

Не спирам да чета, аз съм страстен читател. Любовта към киното, която поставям над всичко, дойде при мен, докато четях книги. Започнах да правя филми във въображението си въз основа на прочетеното, независимо каква е книгата. И станах кинорежисьор, за да осъществя въображаемите си филми, за да придам плът на онова, което бях прочел. Дори не е от такова значение дали посягам към шедьоври, или към масовата литература. [...]

Невъображаемият музей

В музея, традиционно възприеман от мнозина като укритие от дъжда или идеално убежище за влюбените, всъщност се случва нещо, даващо силен подтик на социалното въображение: нашето присъствие там преобразява музейната колекция. По този начин от набор от артефакти тя се превръща в модел на случилото се и случващото се. И нечий портрет престава да бъде само конкретно изображение на живяла някога личност, а се възприема и като произведение на изкуството. [...]

Бернар Блистен: Искаме да попълним колекцията си с творби от България

Светът на изкуството е свят на съучастие. Този свят не би съществувал без връзки, изтъкани между хора, които вярват, че е важно да бъдат опознати творците на нашето време. Тъкмо в линията на това съучастие бихме искали да работим заедно с българите. Центърът „Помпиду“ внимателно следи всичко случващо се на международната сцена. Даваме си сметка, че след годините на мракобесие творците работят, за да еманципират умовете на хората. [...]

Време и драматургия

Времето в театъра не е само „замъчване, забавяне или въртене в кръг“, както отбелязва в дискусионната тема на броя писателят Георги Тенев. То е осевата линия на съществуването ни. Което от своя страна поставя редица въпроси. Защо днешният български театър обръща гръб на живота в България и не съзира там подтик за драматургия? Нима драмата на съвременна България не вълнува никого? И ако е така, какво? [...]