Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Романът на Лосев

Смята се, че книгата „Диалектика на мита“ (1930 г.) е последната творба на свободната философска мисъл в Русия. Тъкмо заради нея е задържан Алексей Лосев (април 1930 г.) и е осъден на десет години лишаване от свобода. Няколко дни преди да го арестуват, се запознава с гениалната пианистка Мария Юдина. Срещата е възлова за него и се превръща в импулс за написването на единствения му роман – „Жената мислител“. Впрочем цялото художествено творчество на Лосев – стихове, разкази и повести, е създадено в периода 1930–1940 г. [...]

Красимира Александрова, НБКМ: Засилихме онлайн присъствието си

За да засилим онлайн присъствието си, водим активна комуникация с библиотечни институции в Европа с оглед възможностите за споделяне на електронни ресурси. В момента тече обработка на дигитализиран архив от над 1000 екслибриса, в ход е и дигитализацията на музикални издания. Библиотеката е партньор и в подготовката на проекта „Европейските градове – културни мостове над времето и пространството“, предвиждащ фотографска изложба от пет национални библиотеки – в България, Румъния, Сърбия, Албания и Черна гора. [...]

Бергсон и смешното

В едно от по-ранните си произведения известният френски философ Анри Бергсон се обръща към темата за смешното. Впрочем твърди се, че неговата книга „Смехът“ (1900 г.) е единственият му собствено естетически труд. Тръгвайки по следите на смеха и смешното, философът сякаш отстъпва от магистралния път на специфичната бергсоновска мисъл, от присъщия ѝ еволюционистки спиритуализъм, от интуитивизма и философията на живота. Всъщност комедията според Бергсон е наистина игра, но такава игра, която имитира живота. [...]

Агамбен и неназовимото

Може ли човек да се вмъкне някак неусетно в словото, тъй че вместо да отстоява безспир сиротното си владичество над думите, да се остави те да го обгърнат в тяхната скритост? Вместо да конструира нескончаемо изреченията, да се научи да се настанява почти недоловимо в пролуките им. Сиреч да ги изрича, докато самите те го намерят и изрекат, докато го отведат накрай до преддверието на неговата човешка история. Защото езикът е не просто съобщаване на съобщимото, той същевременно е символ на несъобщимото. [...]