Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Удивителният път през безнадеждността

„Раково отделение“ е първата голяма творба на Солженицин, в която животът се откъсва от килията и бодливата тел, за да се окаже обаче отново окован, само че вече не от присъдите на НКВД, а от самата природа. Героите на повестта, поразени от тумори и техните метастази, са изправени пред лицето на смъртта. Опасната близост до небитието, страхливото очакване на участта предизвикват повдигането на най-важните и последни въпроси – за смисъла на човешкото съществуване. [...]

„Нека по-обичащият бъда аз“

Когато четем Одън, дори по-късните му стихове, сякаш винаги долавяме песента на влюбения, който пее под арката на моста, че край няма любовта, че тя ще трае, додето Африка с Китай се събере... Сиреч вечно. Тази песен той дочува, докато се разхожда една вечер по Бристол Стрийт сред пъстрите тълпи по тротоара. И макар че тя е последвана от мрачния звънтеж на градските часовници, възвестяващи всемогъществото на Времето, което надзирава всичко изпод сенките и отмъква каквото си поиска, поетът вярва, че животът е винаги благослов. [...]

Обсебен от времето, разкъсван от надеждата

„Въпреки всичко този живот бе хубав“, споделя в една от последните си книги „любимият академик на французите“, известният писател Жан д'Ормесон. Всъщност заглавието на тази автобиографична творба (2016 г.) е заемка от известна поема на обичания от него поет Луи Арагон: „Когато устните ми искат да благодарят, преди да се затворят / Все пак ще кажа, че този мой живот си беше хубав“. Устните на Д'Ормесон се затварят няколко месеца по-късно, но преди това благодарят за този тъй плашещ и красив свят... [...]

Душата на Брюге

Прозата на Роденбах се отличава с неповторима съгласуваност между думите, символите и мислите. Което е особено доловимо в сборника с разкази „Музей на бегинки“ (1894 г.), излязъл наскоро и на български в превод отново на Красимир Кавалджиев. Книгата съдържа девет истории, пресъздаващи живота в прочутия Брюжки бегинаж. Появили се в края на XII в., когато е основана първата община за вдовици и самотни жени, избрали да посветят живота си на Бог, фламандските бегинажи изживяват по времето на Роденбах своя скръбен залез. [...]