Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”

КвАРТал за всички

Името КвАРТал все по-често замества прозаичното Зона Г-14 за карето между булевардите „Княгиня Мария Луиза“, „Сливница“, „Васил Левски“ и „Княз Александър Дондуков“. Това е част от стария еврейски квартал в сърцето на столицата. От 2016 г. хора, които живеят и работят там, се опитват да съживят западналия чар на тази част от София, като я превърнат в зона за култура. Фестивалът, който вече три пъти се прави там в уикенда около Деня на София, се организира от спонтанно възникналия „квАРТал колектив“. [...]

Баухаус. 100 години по-късно

Сгради от бетон и стъкло, култ към правия ъгъл, тръбни мебели, кани за чай и лампи… Днешните представи за Баухаус обикновено се ограничават до образците на архитектурата и дизайна, забравя се, че той е преди всичко новаторска педагогика. Валтер Гропиус е вече утвърден архитект, когато става първият директор на държавното училище във Ваймар. То е създадено преди сто години, по времето на Ваймарската република, в отговор на нейните социални обещания. [...]

Захари Карабашлиев: Вечните сюжети се случват сега

Архитектурата на „Хавра“ e строена с много документален материал. Документалното от своя страна има две измерения – от една страна, архивите на/от/за Макгахан, ръкописът на жена му Варвара Елагина и много други източници от края на XIX век, а от друга – работата ми с правораздавателната система у нас днес. За едното трябваше да правя проучвания в архивите на Университета в Атинс, Охайо, в Обществената библиотека на Ню Йорк и на други места. За другото трябваше да се срещам с български следователи, прокурори, адвокати, съдии. [...]

За европейската идея. Разговор с Роберт Менасе

Докато никой не поставяше под въпрос националните държави, творците във всяка от националните държави всъщност бяха интернационалисти, никой сериозен писател не казваше: „Аз пиша национална литература“. Откакто националните държави започнаха да отслабват и наднационалната общност стана нашето бъдеще, изведнъж на писателя му дойде наум, че познава собствената си нация и затова е по-добре да остане вътре в нея, при старите теми и старите сюжети. [...]