Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Между ужаса и смеха

В романа „Тил“ на Даниел Келман легендарният шегобиец е съвременник на Тридесетгодишната война (1618–1648), макар че е живял три века по-рано. Много от известните анекдоти за него присъстват преобразени в романа, лишени от безобидния хумор. Защото Тил на Даниел Келман не е от същия материал като другите хора – той е непредвидим, остър, дори зъл. Той е от странстващите хора, артист – има свобода, но никоя власт не го пази. Прескача от епизод на епизод. [...]

КвАРТал за всички

Името КвАРТал все по-често замества прозаичното Зона Г-14 за карето между булевардите „Княгиня Мария Луиза“, „Сливница“, „Васил Левски“ и „Княз Александър Дондуков“. Това е част от стария еврейски квартал в сърцето на столицата. От 2016 г. хора, които живеят и работят там, се опитват да съживят западналия чар на тази част от София, като я превърнат в зона за култура. Фестивалът, който вече три пъти се прави там в уикенда около Деня на София, се организира от спонтанно възникналия „квАРТал колектив“. [...]

Баухаус. 100 години по-късно

Сгради от бетон и стъкло, култ към правия ъгъл, тръбни мебели, кани за чай и лампи… Днешните представи за Баухаус обикновено се ограничават до образците на архитектурата и дизайна, забравя се, че той е преди всичко новаторска педагогика. Валтер Гропиус е вече утвърден архитект, когато става първият директор на държавното училище във Ваймар. То е създадено преди сто години, по времето на Ваймарската република, в отговор на нейните социални обещания. [...]

Игра на риск. Разговор с Михаил Мутафов

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва. Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. [...]