Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Какво ПРЕДстои?

Кой как преживяваше двата месеца на изолация, бе видно в социалните мрежи. Разбираемо е, че хората на изкуството реагираха с изкуство и с мислите за неговото бъдеще, а и за себе си в него съответно. После, с отпадането на мерките по изолацията и предпазливото „рестартиране“ на живота, част от затворените в галериите изложби бяха отворени и продължени. А след това, разбираемо, се появиха и проектите, които представят и осмислят това, което ни се е случило поради пандемията. [...]

Галерии в онлайн режим

В периода на изолация големите музеи и международните форуми за изкуство отвориха широко виртуални врати за публиката. Поставяйки постоянно на дневен ред дилемата „на живо“ и/или „онлайн“ по отношение спецификата на изобразителното изкуство като цяло. Защото наличните и доскоро допълнителни онлайн форми за общуване с публиката в този момент се оказаха някак недостатъчни и пасивно информиращи. А освен това сякаш подчертаваха болезнената загуба на възможността за жив досег с изкуството. [...]

„Няма да умрете без култура!“

Кризата даде тласък на независимия културен сектор у нас да се консолидира и да предизвика държавата да предвиди мерки за подкрепата му. Каквито още седмици преди това предприе Германия например. А в България се открои системният проблем с неглижирането на културата като маловажна и постоянно в режим на изчакване някакви други сектори в държавата да се оправят. Които, разбира се, никога не се оправят достатъчно... Сега вече е ясно, струва ми се, колко е важна културата и какво голямо значение има арт общността. [...]

Обратното време

Още при съобщението за „Изкуство без/със времето?“ си помислих, че такава изложба отдавна – сякаш винаги – съм искала да видя. Дори без да знам какво ще има в нея, само на ниво кратка концепция. Разбира се, разчитах на кураторите, защото познавам работата им, теоретичната им подготовка и реализираните им проекти през годините. Нямах никакви съмнения, че подхващат тази важна и необхватна тема с ясното съзнание за риска, който поемат, включително и с избора на произведенията, чрез които ще я изведат в изложба. [...]