Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Какво знаем?

За първи път бях в Истанбул през 1992 г. Бях във възторг от този огромен, жив, пълен с енергия град, с пластове културна история, с ориенталска красота и контрасти на живеене, със светлините на града, отразени във водата на Златния рог... Скоро след това четох дневниците на граф Дьо Бурбулон. И попаднах на моите впечатления от Истанбул. Направо със същите думи даже. Възможно ли е, мислех си, двама души сто години един след друг да видят Истанбул по един и същи начин. И да опишат със същите думи възторга си от него. [...]

Като магнити, които се привличат

Удивително явление се оказа галерия „Структура“ в софийския арт пейзаж. Само за една година успя да направи изложби, не само качествени сами по себе си, но едновременно очаквани и неочаквани. Очаквани, доколкото са посветени на актуални и несъмнено вълнуващи теми, а неочаквани заради разширяващия поглед в тях, който отива отвъд трескавата съвременност, да го кажа така. Видяхме форми на съвместно съществуване – потопени в глобалните процеси, но с индивидуалните възможности и невъзможности за намиране на свое място. [...]

За панелите и музите

Участвала съм в няколко дискусии за критиката. Някои от тях съм провокирала във в. „Пулс“ и в. „Култура“ преди години. Всеки път с готовност съм осмисляла тази професия и себе си в нея, нетърпелива да науча мнението и разбирането на колегите за нея. Давам си сметка, че дискусиите за критиката винаги са възниквали в някакъв наболял, така да се каже, момент – и за изкуството, и за обществото, и за самата критика, доколкото тя съществува в конкретния им контекст. [...]

Видими и невидими структури

Три изложби в София, открити през ноември, се занимават със структуриране – и пряко, и непряко. Те използват традиционни и нетрадиционни средства и стратегии, за да достигнат до невидимите или недотам видимите механизми, движещи човека в средата му, най-общо казано. Опитват се да обяснят и да намерят художествен израз на интуиции, които всеки от нас има, струва ми се. Извеждането им в конкретност и с по-голяма яснота първоначално смущава и дори обърква може би. [...]