Карл Ранер

Карл Ранер (1904–1984) е един от най-значимите християнски мислители на ХХ век, който има голям принос за обновяването на католическата мисъл. Роден е във Фрайбург и през 1922 г. постъпва в Ордена на йезуитите. През 1932 г. е ръкоположен за свещеник в Мюнхен. Професор по догматика в университетите във Фрайбург, Мюнхен и Мюнстер. По време на подготовката на Втория ватикански събор (1962–1965) е личен съветник на кардинала на Виена Франц Кьониг и става официален богослов на събора. Библиографията му наброява над 4000 публикации, сред тях са: „Духът в света (1939), „Теология на смъртта“ (1958), „Основен курс на вярата“ (1976), „Структурни изменения на Църквата като задача и шанс“ (1989). Преведените фрагменти са от неговите „Молитви на живота“ (изд. „Хердер“, 2004), които въвеждат в основните истини на вярата и дават импулси за размисъл около големите празници.


Очаквам Възкресението

Боже мой, когато се вслушам по-внимателно в надеждата за вечност, установявам странна трудност: от една страна, не обичам да говоря за „душата“, която сама влиза през портата на смъртта в този живот, защото се усещам грубо „телесен“. Ала от друга страна, представям си моето „отвъдно“ (в което вярвам) също така изцяло абстрактно и демитологизирано. Моята представа за отвъдното сякаш уморено се свива до убеждението, че едва в смъртта ще намеря сам убежище в твоята мощ и любов, и блаженство, без да знам как. [...]