Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е журналист, завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е за сп. „Паралели“, за вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“. Експерт е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. 

Отрезвяване и осъзнаване. Разговор с Милко Лазаров

Филмопроизводството е спряно, но се надявам до няколко месеца екипите, които бяха в подготовка, да започнат снимките на новите си филми. Според мен институциите у нас реагираха сравнително адекватно, но решаващо ще бъде поведението на правителството и на Министерството на културата при изготвяне на краткосрочни и дългосрочни стратегии за възстановяване на сектора. Почти всички държави от ЕС обявиха помощ за националните си култури като една от първите мерки... [...]

Стефан Китанов: Компромиси с идеалите – никога!

Щетите са всеобхватни. Финансови, материални, психологически. Но не и морални. Бяхме направили голяма част от разходите по фестивала, който бе спрян и отложен три дни преди откриването му. Част от тях трябва да се компенсират, за да го има София Филм Фест във вида, в който бе подготвен. Това са разходи за самолетни билети на гости, за публикации, реклама и прочее. Трябваше да върнем и парите на хората, купили билети за прожекции. Имаме още да се издължим, но ще го направим, след като се отворят кината. [...]

Класика и модерност. Разговор с Георги Дюлгеров

Това, което последно направих, е всички български филми до 1990 г. и даже малко след това да са визуализирани в IMDB, тоест да се показват с плакати или снимки. Свързах се с художниците, взех разрешение, пратиха ми плакати и те вече са в интернет базата. Беше дълга работа. Но сега, като се отвори IMDB, като се отиде на български език, не на България (там излизат и копродукции), се показва подменю и се търси по години. Като почнеш от „Българан е галант“, чак до началото на 90-те можеш да проследиш всички български филми. [...]

Анри Кулев за прекрасния хаос, наречен живот

На този свят най-трудно се променя характерът човешки. Слава богу, в живота ми не се случиха страшни бури, които рязко да ме прехвърлят от младостта в дълбоката старост. Последните двадесет години минаха равно, спокойно, някак в подготовка за това, което неминуемо предстои. Не мисля, че съм бил глупав и съм помъдрял. Не мисля, че съм бил много умен и съм оглупял. Приемам възрастта без истерика. Не мисля и че щампата „старостта е мъдра“ работи винаги. [...]