Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет Св. Климент Охридски. Редактор в Литературен вестник, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: Истории на гласа (2002), Теория на литературата. От Платон до постмодернизма (2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), както и на стихосбирките: Око, втренчено в ухо (1992), Втората Вавилонска библиотека (1997), Азбуки (2002), Моите Европи (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).


Ане Франк: повече от дневник

През февруари светът почете 75-годишнината от смъртта на Ане Франк, легендарното еврейско момиче, укривало се със семейството си близо 2 години в Амстердам и в самия край на войната (след предателство от страна на близък на баща ѝ) арестувано и починало от тиф в концентрационния лагер „Берген-Белзен“. Тази годишнина бегло беше отбелязана и в България, където, за щастие, от 2018 г. имаме публикуван пълния вариант на дневника на Ане Франк (прев. Мария Енчева, издателство „Сиела“). [...]

Романите през 2019

За да започне новата година, за да се очертаят посоките и пътищата в нея, за да прогнозираме и строим хипотези, е нужно да се осмисли отминалата и да се види какво от нея може да продължи или да се трансформира. Ако отнесем казаното към книгоиздаването и литературната продукция, спокойно можем да заявим, че 2019 г. беше добра година и в този смисъл тя не просто зарежда с очаквания новата, но и маркира онова все по-нарастващо професионализиране, което е толкова важно, когато говорим за среда, писателство и читатели. [...]

Интелектуалец с мисия

Тези от читателите, които внимателно са следили интервютата на Угрешич през годините, знаят, че тя неведнъж е заявявала, че днес „писателите са напълно безпомощни. „Нямат никакъв импакт-фактор“ и трябва да са щастливи, ако ги четат няколко души. Защото – продължава често пъти тя – изкуството в съвремието е безполезно. Противно на тези свои изказвания обаче, книгите на Дубравка Угрешич ни карат да я провиждаме като достоен наследник на Йосиф Бродски и истински отдаден на етичното и на каузите писател. [...]

През миналото към бъдещето

Нека срещнем в задочен диалог две книги, излезли у нас през 2017 и 2019 г.: „Трансхуманитарната революция“ на Люк Фери (изд. „Колибри“) и „Безотговорният разум“ на Марк Лила (отново „Колибри“). Първата почти като по учебник представя дебатите около трансхуманизма и по един изключително убедителен начин поставя в контекст новата евгеника, разсъждавайки за телесността и въпроса какво ще остане от човешкото, ако изкуственият интелект действително надделее. [...]