Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955–1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978–1991 г. е редактор на библиотека Поетичен глобус в изд. Народна култура. Едновременно е и редактор (1984–1991) в отдел Поезия на сп. Пламък. Автор е на стихосбирките Небето и всички звезди (1963), Амфитеатър (1968, 2001), Град върху градове (1976, 2001), Богатството от време. Избрани стихотворения (1981), Споделено битие. Стихове (1984), Да" (1994), Геометрия на духа. Избрани стихотворения (1996), Монолози (2001), Сън или надмощие (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.

Гински записки

Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева. Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. [...]

Светкавиците на интелигентността

Винаги, когато посещавам изложби на Андрей Даниел, имам чувството, че съм обладан от някакъв, бих го нарекъл разкошен магизъм, чиито наелектризирани теми – предизвикателни и впечатляващо стилизирани, са съсредоточени около намерението му да бъде артист и около връзките му, в качеството на артист, с хората, живота и предметите. При това с присъствието на завидна лична култура. И с винаги наложената престижна представа за себе си. [...]

Думи за Рада

Ще се позова на Стефан Цвайг, който казва, че „образът на един поет никога не е напълно познаваем, ако заедно с него не бъде съживен и образът на човека“. Рядко е да срещнеш истинския… доказания поет, но още по-рядка е срещата с истинското поетическо битие, превърнало се в стил на живота. Такова единство между творчество и живот изцяло важи за една от най-значителните съвременни български поетеси Рада Панчовска, която наскоро отпразнува своя 70-годишен юбилей. [...]