Мария Панайотова


Твоето изгубено време. Разговор с Ириней Константинов

Театърът ще продължи да съществува във вида, в който е съществувал досега. Минал е през всички кризи, епидемии, войни, мизерия, но е останал място за терапия и забавления между живи хора, събрани на едно място, желаещи да чуят от други живи хора думи, които ще минат през сърцето. Тези, които не влизат в залата, няма да влязат и в бъдеще. Още по-малко ще отворят компютрите си, за да гледат случили се отдавна представления. Моето желание е да накараме тези хора да дойдат в театъра и да го заобичат истински жив. [...]

Колко тежат думите? Разговор с Явор Гърдев

При толкова голям драматург като Пинтър думите излитат от устите леко, като пеперуди, но по време на въздушния си полет силно се ускоряват и при достигането на събеседника вече имат силата на стенобитни оръдия. Движейки се по балистичната си траектория, думите натежават от смисъл, разцепват се на две във въздуха, половинките продължават да летят и не знаеш дали накрая ще те удари половинката с буквалното, или половинката с преносното значение. Казаните думи са предопределени да се превръщат в хвърлени камъни... [...]

Александър Секулов за „Одисей“ – една година по-късно

Човек има само един път за извървяване – времето на своя живот. На подарения му без причина, без основание, без заслуги, напълно случайно и хаотично собствен живот. И в този къс време, из който му е отредено да скита, той може – ако иска, ако се труди, ако вярва, ако учи, ако не се отказва – да разбере – и приеме! – смисъла на няколко думи, не повече от четири – раждане, любов, смърт и Бог. Нека са пет – и памет. Сред думите за научаване никога не е личното местоимение „Аз“. [...]

Чувство за летене. Разговор с Марин Янев

Детското съзнание е като една попивателна, толкова любопитство има там. Аз съм бил ококорен през цялото време и съм влизал в тази магия като в друг по-красив и одухотворен свят. Първото ми участие на сцена беше на четири години, трябваше да чета една телеграма, а аз не можех още да чета, затова трябваше да я науча наизуст. Сега от дистанцията на времето вече съм сигурен, че в театъра има някакъв вирус, като този китайския – неизлечим, поне засега. И ако влезе в теб, няма лечение, няма излизане. [...]