Павел Попов

Павел Попов е архитект. Работи в Архитектурния факултет на УАСГ от 1974 до 2008 г., в катедра „История и теория на архитектурата“. Специалист е в областите архитектурни конструкции, енергийна ефективност, храмова архитектура и архитектурна композиция. Има признати от ИНРА изобретения за конструкции на зални и високи сгради. Работил е като супервайзер на строежа на международното летище в Багдад през 1982–1983 г. Има дузина построени сгради и над 50 идейни проекта. Участник в национални и международни конкурси. Собственик от 1990 г. на архитектурното бюро „Арконада“ ЕООД, което през 1991/1992 г. изготви програмата и заданието за двете фази на националния конкурс за Общ устройствен план на София. През 1996 г. „Арконада“ направи Устройствен план на територията на АПК Двореца – „Балчик“. От 2003 до 2007 г. е председател на Комисията по професионална етика в Камарата на архитектите в България. Публикува архитектурна теория и критика от средата на 80-те години. Има отпечатани стотици статии. Част от публикациите, свързани със софийското градоустройство, са издадени в сборниците „София на карта“ (2001 г.) и „София в преход“(2009 г.). Книгата му „Композицията като абстракция“ (2007 г.) е свързана с опита му на преподавател по архитектурно проектиране, а „Виж гредата!“ е посветена на архитектурата на храма във връзка с новото строителство.


Три цитата с коментар

Гледам, всички дървета отпред и около църквата се предвижда да ги отсекат... колко тъжно, а те имат освен естетична и друга функция... да не говорим, че точно дърветата придават чар на църквата в момента. Гражданите коментират градоустройството благодарение на лесния достъп до Мрежата? Прекрасно! И все пак... Това, което мога да кажа от свое име, не е за блог, по-дълго е. То обаче е тясно свързано, да не кажа – заковано, с трите цитата от блога на „Новинар“. [...]

Алтернативите на КвАРТала

Какво стана с инициативата за промени на градската тъкан в зоната северно от „Дондуков“, южно от „Сливница“, между булевардите „Мария Луиза“ и „Васил Левски“? Беше интересно, чак вълнуващо да се следи дълбокото различие между мненията на инициаторите, на Никола Венков и на Любо Георгиев. На мен лично направиха силно впечатление предпазливостта на арх. Георгиев, гражданският талант и патос на етнолога Венков и начинът, по който инициаторите на фестивала се скараха, делейки кожата на неубитата мечка. [...]