Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Литературата е за свободните. Разговор с Яна Букова

„Поетично“ време не мога да се сетя да е съществувало някога. Да не говорим, че няма по-голям враг на поезията от т.нар. „поетичност“, каквото и да се съдържа в това название. На социалните сътресения реагират – злободневно и журналистически – обикновено пишещите лоша поезия. Поезията с качество винаги съдържа кризите в себе си, за нея не съществуват „спокойни периоди“ в историята. Мисли и напипва напреженията още преди да бъдат усетени, предвижда симптомите на сривовете още преди най-малката податка. [...]

„Бегуни“ на Олга Токарчук – живот някъде другаде

„Бегуни“ на Олга Токарчук е не просто жанрово и тематично мощен полифоничен роман, тя е книга, която обосновава движението, пътуването като най-честната възможност за човешко съществуване. „Бегуни“ може да бъде прочетен като роман от бележки, есета, кратки наблюдения, истории за съвременния човек – който би могъл да е писател, обикновен любител на пътешествията или пък пътуващ с мисия. Човек на движението, флуиден, наясно със себе си единствено и само в пътуванията. [...]

Несигурността на значенията

Поезията на Тадеуш Домбровски е поезия, която търси нови пространства – между думите и значенията, между тривиалното и забравеното човешко, търси нови метафори, за да преоткрие уж познати реалности. Това търсене е колкото внимателно, наблюдаващо, отстранено, толкова понякога забързано, страстно, интензивно. Така се появяват и особените смислови преобръщания в стиховете, парадоксални финали, които променят дотогава градения смисъл. [...]

Другият смисъл на нещата

Збигнев Херберт не се нуждае от представяне. Големият полски поет е представян в антологии и отделни издания, превеждан е от сериозни, големи преводачи. „Седмият ангел“ обаче за първи път среща толкова цялостно българския читател с поезията в проза на Херберт. Настоящият чудесен превод е на Здравко Кисьов. Една част от текстовете той е споделил още приживе със сина си Роман Кисьов, като го е поканил да създаде илюстрациите към тях, а друга синът открива в архива на баща си след неговата смърт. [...]