Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Утешени в думите

Този сборник, който ни среща с 16 португалски поети, родени между 1934 и 1979 г., се превърна в истинско събитие за българската литературна сцена. Изборът на включените в сборника автори е изцяло на преводачите, основава се на техния личен вкус, без те да претендират, че ни представят най-доброто или емблематичното за тенденциите в съвременната португалска поезия. Срещата с тези автори е истинско откритие, още повече че португалската поезия не е твърде позната на българските читатели. [...]

С доверие към човека

Ето го и петия роман на Елена Алексиева – след „Синята стълба“, „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Тя е тук“ и „Нобелистът“. Сътворен след един вече значителен опит в прозата и драматургията. Роман, който мисля, че е важен, защото постига майсторски синтез на различни романови жанрове, „изработен“ и премислен е много добре като структура, но и защото в него е изграден плътен и същевременно богато нюансиран образ на днешното, на българското. [...]

Писането като заклинание. Разговор с Мириам Ван хее

Не обичам херметичната, енигматична поезия. Разбира се, стихотворението е по-силно, когато оставиш интерпретацията на читателя. Обичам думи, изречения, които имат двойствен смисъл. Това често се среща в края на моите стихотворения. На пръв поглед може и да не се забелязва, но се надявам, че при втори прочит читателят ще го усети. [...]

Непознатият Фицджералд

Разказите, включени в това издание, писани в по-голямата си част през 30-те години на миналия век, представят на читателя един колкото познат, толкова и различен автор. Много е трудно, познавайки романи като „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“ или разкази като „Диамантът, голям колкото „Риц“, „Зимни блянове“, „Странният случай с Бeнджaмин Бътън“ и др., да приемем без предварителни очаквания тези нови „открития“. [...]