Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Увалиево

Много може да се каже за този голям човек Петър Увалиев: и за почитта му към учителите, и за признанието му към талантливите, и за обичта му към добрите, които – може и да са неизвестни, но тъкмо заради добрината им, казва той, заслужават и респект, и уважение. Мисля си поради тази причина, че тия негови радиобеседи, издадени в два тома от „Агата А“ с безценния труд на съставителя Огнян Ковачев, трябва да ги има в библиотеките на всеки български дом. Не заради друго, а защото ни учат и на българолюбие, и на човеколюбие… [...]

След грипа…

Популярността на тази книга нараства като грип – тиражът дръпва до към 50 000 за никакво време, месеци. Алексей Салников, авторът на „Петрови в грипа и около него“, е даже изненадан: „Това е просто чудо, аз съм ужасно удивен“. Той е роден през 1978 г. в Екатеринбург (бивш Свердловск), главния град на Урал. Начева с поезия, възпитаник е на известния Евгений Туренко, завързва в кръжока му много литературни приятелства. Смята се преди всичко за поет. Някои твърдят в тази връзка, че успехът на романа му се дължал тъкмо на поезията. [...]

Pape Eco aleppe

Умберто Еко е пестелив относно заглавието на последната си книга (2016 г.) „Pape Satàn aleppe. Хроники на едно течно общество“. Посочва само, че: „Очевидно е цитат от Данте“ („Ад“, VII, 1). И допълва: „въпреки че мнозина тълкуватели се опитаха да открият смисъла на този стих, повечето от тях твърдят, че той няма точно определено значение“. Тълкуванията на стиха са наистина много: от чисто италиански през влияния халдейски, древноеврейски, арабски, даже френски. [...]

Принудата да свидетелстваш

Необходимото свидетелство „Потъналите и спасените“ излиза през 1986 г. и съдържа осем есета, посветени на лагерната система и участта на онези, които тя безпощадно поглъща. Книгата е препубликувана през 2007 г. с предговор от Цветан Тодоров и следговор от Валтер Барберис и е може би една от най-трудните за Примо Леви книга; и може би една от най-ценните за неговите читатели. Защото не просто свидетелства, а опитва и да разбере нацистката концлагерна система, която си остава уникум: както като обхват, така и като специфика. [...]