Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Да растеш на Балканите

Балканалия. Да растеш по време на преход“ може да се разкаже и само чрез образите – тези силни черно-бели илюстрации на Самира Кентрич, които се доближават много до политическия шарж, до политическия коментар. Изчистените графики, в които са уловени и невинността на детството, и парадоксите, и жестокостта на света, в който живеем. Пасторални картини и редом до тях строители, които висят в небето – като реплика на онази известна снимка на обедната почивка на работници в Ню Йорк през 30-те години на ХХ в. [...]

Тежестта на името. Разговор с Георги Папакочев

Днес почти всеки снима по някакъв начин, и то с ясното съзнание, че ако не предложи някакво изображение, което да илюстрира образно неговата мисъл, малцина биха обърнали внимание. Фотографиращият си дава сметка, че колкото по-интересна, по-ефектна и любопитна е една снимка, дори технически некачествена, толкова повече „харесвания“ ще събере в социалните мрежи и съответно ще привлече по-голямо внимание към своето дребно, средно, голямо, а може би гигантско послание. [...]

Усещане за времето. Разговор с Иглена Русева

Задължително е да имаш отворени сетива, защото и най-нефотогеничната на пръв поглед гледка може да се превърне в магия. За нашата работа, разбира се, изключително важна е и светлината. А иначе фотографията е щедра откъм изразни средства и възможности, стига човек да не се плъзне по клишето, да има куража да експериментира. Същевременно фотографията си е работа за перфекционисти. И най-прекрасната идея или поглед, ако са мърляво фотографирани, зрителят не ги регистрира. [...]

Кипеж в театъра. Разговор с Дмитрий Данилов

Когато започвам една пиеса, първият импулс винаги е някакъв реален случай. Например „Серьожа е много тъп“ се появи по следния начин – позвъни ми куриер, който каза, че има някаква пратка за мен. Попита ме: „Вие вкъщи ли сте?“. Казах му: „Да, вкъщи съм“. И той отговори, че ще бъде при мен в рамките на един час. И край. А аз останах да си мисля колко интересна е тази фраза – „Ще бъда при вас в рамките на един час“. Тя може да бъде разбрана по различен начин. [...]