Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Каталог на живота

Петдесет години поезия и близо 150 страници стихове – това съдържа новото томче с избрана поезия и проза „Толкова е кратко“ на поетесата и преводачка Федя Филкова. Но като че ли този прочит би позволил и още едно заглавие – „Каталог на живота“, по едноименното стихотворение на Федя Филкова. Защото между тези страници са затворени не само „видове облаци и мъгли / Облаци: черни, бели, купести, тежки като олово“, но и цял свят – и тревожните търсения, и обичта, и тъгата, и дори сбогуването. [...]

Александър Иванов: С природата сме на ти

Вероятно всичко се корени още в детството. Раснах на село – див и свободен. Общуването с природата беше като дишането – не го усещаш пряко, но е изключително важно за самото ти съществуване. Първо бяха снимките на двегодишния ми племенник и природата около родното ми село. В института се заиграх с разтворите и копирането в тъмната стаичка – черно-бяло и цветно. В Бургас попаднах във фотоклуба на Георги Радев. Дойде и първото ми участие в национален фотоконкурс – Казанлък, след това – международни конкурси... [...]

Когато гледаме другите. Разговор с Милан Христев

Мисля, че снимките на хора са най-интересното нещо за гледане. Може би това е така, защото да гледаме хората в реалния живот не е социално приемливо. Но това е единственият начин, по който хората могат да се учат един от друг. Ние сме привлечени не само от красиви хора. Мисля, че има нещо повече. Снимки или дефектни изображения, дори неразличими и размазани образи на хора също привличат вниманието ни. Така че, когато гледаме човешки изображения, това не е просто в резултат на хормоните и сексуалното желание. [...]

Началото на пътя

Мая Анджелоу – една от големите авторки в американската литература, е позната и у нас. Въпреки че първата ѝ автобиографична книга – „Знам защо пее птицата в клетка“, заради която Анджелоу получава номинация за Пулицър, едва сега излиза на български език. Мая Анджелоу е не само писателка и поетеса, тя е актриса и общественичка, университетска преподавателка, танцьорка и бунтарка, една от големите фигури на движението за граждански права на чернокожите през ХХ в. [...]