Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Богдан Боев: Природата разказва своите истории

Природата разказва своите истории без значение дали я слушаме, или не. За съжаление в днешно време много от хората гледат на тези истории като на дебела книга с безброй страници, изписани с дребен шрифт и без нито една картинка вътре. Затова мисля, че фотографите на дива природа имат мисия да „илюстрират“ тези невероятни истории, да заинтригуват хората, да ги накарат да зачетат и научат повече за дивото. За мен всяка една снимка е история, която съм преживял, и когато я погледна, се връщам отново и отново към нея. [...]

Животът на нещастните

През лятото и есента на 1890 г., Чехов ще опознае добре остров Сахалин и живота в селищата и в затворите – ще надникне в почти всяка къща, ще опише всяко домакинство, ще обиколи всяко населено място, ще разтвори архивите. Ще говори със селяните и каторжниците, с надзирателите и началствата – прецизно ще води бележки за климата, географското разположение и историята на Сахалин, за поминъка, нравствеността и болестите на заселниците, за условията на живот и работа, за тихото отчаяние на хората в колонията. [...]

Копнежът по високото

Дванайсет горски стражари със зелени шапки, в които е затъкнато перце – това са героите на Дино Будзати в неговата първа книга „Барнабо от планината“. Мълчаливи мъже, които разпознават всеки камък по пътя си, знаят очертанията на скалните зъбери и контурите на долините, познават песента на птиците, усещат кога идва лошо време, умеят да стрелят точно и понякога бързат да слязат долу – при хората. В повечето случаи обаче тези мъже са в планината и гледат към високото, към стръмните пътеки, където ги тегли нещо необяснимо. [...]

Портрети и представления. Разговор с Яна Лозева

Обичам да снимам по улиците. Просто тук, в София, ми е по-трудно. Първо, защото е грозно и защото в София винаги имам проблем с фона – висят кабели, климатици, реклами, а на мен не ми е много интересно да ползвам това. Има, разбира се, хора, които добре използват този фон, но аз не умея и не ми е любопитно. В Лондон или други красиви градове обаче не спирам да снимам по улиците, но там фонът понякога е толкова хубав, че ти се ще заради него да намериш случка или история за разказване. [...]