Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Снимането е съвест. Разговор с Антоан Божинов

Субективен документализъм е нещо като оксиморон, който всъщност не е оксиморон. Защото не може да има обективен документализъм. Кой ще оцени обективното? Господ единствено. Някой, който е отстрани, а ние всички сме вътре. Въпросът е друг – докъде ще си позволиш да се опреш на своя субективизъм. Къде е границата субективно-обективно. Или от субективното до документалното. Фотографията като прозорец или огледало – Джон Сарковски. Да кажеш: „Да, аз така мисля и смея да го кажа“. [...]

Всичко или цял един живот

В живота на Андреас Егер – героя от романа „Цял един живот“ на австрийския писател Роберт Зееталер, липсват грандиозни събития, които да го превърнат в романова фигура. Той е спокоен наблюдател, виждащ как светът минава покрай него, сякаш без да го докосне. Сирак, който четиригодишен пристига в една алпийска долина и започва да работи като ратай за чичо си – в тази долина отраства, става свидетел на появата на електричеството, на строежа на въжените линии... [...]

Фотографии и думи

Context e втората фотокнига на фотографката Маргарита Русева и писателя Раймондо Варсано. Изданието се появи в края на миналата година, а фотографиите бяха представени в галерия „Аросита“. Маргарита Русева и Раймондо Варсано работят заедно и върху фотокнигата „Далечни песни – образи и думи от Родопите“ (2014 г.), която събира черно-бели портрети на хората от планината. Раймондо Варсано е автор също и на сборника с разкази „Натам, нанякъде“. [...]

Намерена фотография. Разговор с Тихомир Стоянов

Много пъти ми се е случвало да спасявам снимки от огъня и винаги съм се чудел как те в един момент имат стойност, в другия – не струват нищо. И това винаги ме е натъжавало. Може би затова реших, че трябва да се съхраняват паметта, историята, свидетелствата за нея, че искам да запазя важни елементи от всекидневието, да запазя важни събития в българското семейство. Започнах да изследвам цели семейства, защото попадах на огромни архиви [...]