Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Милчо Левиев и джазът

На изток вирусът на джаза прескача Желязната завеса през 1957 г., отбелязва Владимир Гаджев. През 1957 г. в Москва се провежда Световен фестивал на младежта с богата международна програма от различни музикални образци. Вирусът, наречен джаз, предизвиква епидемия сред артистичните среди на комунистическа Европа и Владимир Гаджев цитира думите на Никита Хрушчов, който отбелязва този факт така: „Не бива да се смята за нормално проличалото увлечение от джазовата музика и джаза. [...]

Насрещен вятър

Петя Лунд е издателка и преводачка, от години живее в Германия. Завършва Кьолнския университет, участва в сдружението „Български език и култура в Берлин“. През 2016 г. създава в Берлин издателство eta с идеята да представя съвременна българска литература на немския пазар. Със знака на eta досега са излезли книги на Георги Тенев и Георги Господинов, Наталия Делева, Емануил Видински, Иван Ланджев, Петя Кокудева, Милена Николова, Йордан Д. Радичков... [...]

Истории върху Стената

„Това място беше граница, на която се проливаше кръв. Не беше артистичен проект“, казва френският художник Тиери Ноар, един от онези стотици улични артисти, оставили своя подпис върху Берлинската стена. Той e от първите графити артисти, които се разписват върху Стената през 80-те години на ХХ век. По думите му рисуването върху нея дълго време е било табу. За Тиери Ноар обаче – като чужденец в Западен Берлин, някога е било по-лесно да наруши това табу. [...]

Последните номади на Балканите

Романът на Николай Янков и Елена Щерева „Влахос“ е не просто пътуване в миналото на каракачаните, а изследване какво значи да си каракачанин и днес. И докато в историческия разказ посоката на движение е ясна и видима – по вертикала – изразена в опозицията високо-ниско, от изкачването в планината заедно със стадата до напускането на високите пасища и слизането в равнината, то при съвременния разказ движението тече в посока от миналото към днешния ден и от днес към това, което е било някога. [...]