Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Емил Спахийски: Времето се храни с мечтите ни

Колкото по-силни са мечтите ни, толкова по-остри са болките от зъбите на времето. Затова в началото всички мечтаем за големи неща, а постепенно повечето от нас предпочитат да подпишат мирен договор на всяка цена. Малцина продължават и естествено, си плащат. Николай има над 10 патента и над 100 изобретения, които стоят в чекмеджето му. Една от най-големите ми цели беше да няма нито една думичка дикторски текст. И хората да усетят внушенията от търсенето, от самотата, от надеждата, от болката. [...]

Георги Кожухаров: Търся истории, не кадрите

Аз не търся кадри, аз търся истории. Намирам история, която на мен да ми е любопитна, а след това и начин да я разкажа. Много рядко се е случвало да няма начин да отида някъде и да отразя дадена история. Последното по-интересно нещо, което снимах, беше остров Сокотра в Йемен, който се смята за едно от най-изолираните и недостъпни места на Земята. Достъпът за журналисти там е абсолютно забранен, но с Румяна Христова успяхме да стигнем нелегално с товарен кораб и се представихме за студенти по антропология. [...]

Монтен и отговорите на нашите въпроси

Сара Бейкуел проследява въпросите, които Монтен сам си е задавал. Пише не само за колебанията, през които преминава философът през своя живот, не само дава исторически контекст, но и не спира да ни демонстрира колко актуални са възгледите му днес. „Не берете грижа“ – това бил най-ефикасният му антидот срещу страха от смъртта. Природата има свой собствен ритъм – осланяйте се на него, казвал той. И подобно на древните мислители, „учел хората как да се изразяват добре, да живеят пълноценно и да умрат достойно“. [...]

Стефка Борисова: Фотографията е общуване

Фотографията е и общуване. Не мога да снимам, без да имам някаква връзка с обекта. Давам си сметка, че толкова много ценя фотографията, че не мога така евтино да боравя с нея. За мен фотографията наистина е много важна, помага да оценя неща, които съм пропуснала. Не само като свидетел на нещо, което се е случило като исторически момент, а и на нещо, което ти е убягнало като отношение. Фотографията е начин да балансирам с нещата, които се случват с мен. И по този начин се раждат снимките. [...]