Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Последните номади на Балканите

Романът на Николай Янков и Елена Щерева „Влахос“ е не просто пътуване в миналото на каракачаните, а изследване какво значи да си каракачанин и днес. И докато в историческия разказ посоката на движение е ясна и видима – по вертикала – изразена в опозицията високо-ниско, от изкачването в планината заедно със стадата до напускането на високите пасища и слизането в равнината, то при съвременния разказ движението тече в посока от миналото към днешния ден и от днес към това, което е било някога. [...]

Разказ за днешния ден

„Въображението разрушава разума“ – с този стих на Кръстьо Станишев започва романът на Георги Тенев. Само че в „Балкански ритуал“ по-страшна от въображението се оказва действителността – онова, което се случва – независимо дали говорим за политика, престъпни групировки, лекари или археолози, които живеят и работят, забити някъде в малък провинциален град. Действителността сякаш е излязла извън контрол – днес няма една действителност, световете са се умножили и функционират капсулирани, неподозиращи един за друг. [...]

Историите на София. Разговор с Иван Шишиев

Когато говорим за културно наследство, винаги имаме предвид центъра на София, докато в квартали като „Княжево“ и „Горна Баня“ има толкова красиви стари къщи. Спомням си, че там открих една къща с кула – с такава дървесина, с такава дърворезба… Просто трябва да се внимава. Не само за детайлите, изобщо за града… А много често хората гледат надолу към телефоните или в краката си, да не се спънат в някоя плочка, но тогава не забелязват какво има около тях. [...]

Снимането е съвест. Разговор с Антоан Божинов

Субективен документализъм е нещо като оксиморон, който всъщност не е оксиморон. Защото не може да има обективен документализъм. Кой ще оцени обективното? Господ единствено. Някой, който е отстрани, а ние всички сме вътре. Въпросът е друг – докъде ще си позволиш да се опреш на своя субективизъм. Къде е границата субективно-обективно. Или от субективното до документалното. Фотографията като прозорец или огледало – Джон Сарковски. Да кажеш: „Да, аз така мисля и смея да го кажа“. [...]