Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Как празнуват куклите

„Какво задължително трябва да се види тази година“ – се питаха няколко момичета пред Столичния куклен театър една привечер в средата на септември. Десетото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ тъкмо беше открито, момичетата разгръщаха програмата, колебаеха се за едно или друго заглавие, прехвърляха имена на трупи и режисьори, но накрая май се отказаха от идеята да видят всичко и приеха философски нещата: „Каквото успеем да хванем, това“. [...]

Кризата се превърна в нормалност

Не съм сигурна дали има криза в драматургията. С кризите вече свикнахме, никой не им обръща внимание. По-скоро при драматургията има криза в комуникацията – просто липсва диалог в драматургията. Пиеси се пишат, някои от тях се поставят, но какво от това? За разлика от писането на поезия или проза – писането за театър не би трябвало да е самотно занимание, най-малкото защото при него са важни гласовете. А със сигурност при писането на драматургия най-често липсва диалогът. [...]

Надежда Чипева: Аз съм очевидец и наблюдател

В момента, в който дойде промяната в България, осъзнах, че да снимам пейзажи и красиви форми е абсолютно отминало време. И излязох на улицата. Почти нямам нерегистрирано събитие от промените. И така беше всеки Божи ден – докато вървяха тези невероятни процеси в държавата. Тогава разбрах колко важно е да държиш фотоапарат. Какво средство е той и каква сила имаш да регистрираш промяната. Така започнах да търся образа, който е на улицата. Образът на промяната. [...]

К като всичко наоколо

Яна Букова е внимателна към детайлите – и към думите, но и към жестовете, цветовете, ароматите, хилядите подробности, които правят света цял. Детайлите тук оживяват – светът е шарен и непредсказуем, трябва двойно повече внимание, за да се проследи всяко движение. Това е свят, който изисква активното съдействие на читателя – за да се ориентира, да открие логиката на героите и да се включи в играта. Покана за игра е дори заглавието „К като всичко“. [...]