Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Фотографии и думи

Context e втората фотокнига на фотографката Маргарита Русева и писателя Раймондо Варсано. Изданието се появи в края на миналата година, а фотографиите бяха представени в галерия „Аросита“. Маргарита Русева и Раймондо Варсано работят заедно и върху фотокнигата „Далечни песни – образи и думи от Родопите“ (2014 г.), която събира черно-бели портрети на хората от планината. Раймондо Варсано е автор също и на сборника с разкази „Натам, нанякъде“. [...]

Намерена фотография. Разговор с Тихомир Стоянов

Много пъти ми се е случвало да спасявам снимки от огъня и винаги съм се чудел как те в един момент имат стойност, в другия – не струват нищо. И това винаги ме е натъжавало. Може би затова реших, че трябва да се съхраняват паметта, историята, свидетелствата за нея, че искам да запазя важни елементи от всекидневието, да запазя важни събития в българското семейство. Започнах да изследвам цели семейства, защото попадах на огромни архиви [...]

За раните и за техните лечители

Новият роман на Здравка Евтимова – „Зелените очи на вятъра“, прилича на река, която тръгва от Старо село и след това се разлива нашироко. С разказването си тя променя познатите места, пълни ги с истории, населява ги с герои. Всеки може да намери Старо село на картата и да стигне дотам, но само в книгите на Здравка Евтимова, само през нейните очи може да види Старо село по този необикновен начин – диво място, пълно с чудаци – и с кротки мъже, добродушни жени, сурови хора. [...]

Как празнуват куклите

„Какво задължително трябва да се види тази година“ – се питаха няколко момичета пред Столичния куклен театър една привечер в средата на септември. Десетото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ тъкмо беше открито, момичетата разгръщаха програмата, колебаеха се за едно или друго заглавие, прехвърляха имена на трупи и режисьори, но накрая май се отказаха от идеята да видят всичко и приеха философски нещата: „Каквото успеем да хванем, това“. [...]