Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

На повърхността всичко е спокойно

Да, на повърхността тук всичко е спокойно. Млад мъж седи пред кабинета на лекаря и дълго чака да бъде извикан, една уморена жена избира коледни подаръци, друг млад мъж влиза в малка пекарна, за да си купи вестник и хляб, а младо момиче танцува в нощен клуб в петък вечер... В сборника с кратки разкази „Всеки ден крие в себе си друг“ Гаст Грьобер разказва уж делнични истории – на пръв поглед съвсем обикновени, които могат да се случат и тук, и в Люксембург или където и да е другаде по света. [...]

Да се взреш в лицето. Разговор с Ани Петрова

Имах шанса да снимам много художници – Георги Божилов-Слона, Цанко Панов, Георги Трифонов, Петър Дочев, Магда Абазова, Иван Кирков... Например два-три пъти сме ходили в началото на века в ателието на Георги Божилов-Слона в Пловдив. Беше известно, че е голям мълчаливец, и аз седя чинно и чакам да снимам. Веднъж си седяхме и си мълчахме цял ден. И най-накрая, като излязохме на вратата – той се усмихна. Тези снимки, които аз много си харесвам! Но аз помня това мълчание и знам, че понякога мълчанието е много ценно. [...]

Фотоархивът на Тодор Славчев. Разговор с Яна Узунова

Архивът ме изненада още през първата година, след като дядо ми почина. Започнах да разглеждам папки със снимки на хартия, все още нямах скенер и не можех да разгледам онова, което беше на лента. Изумих се, защото повечето неща не са публикувани никога – той ги е трупал, снимал е всяко събитие много подробно, много повече, отколкото му е било поръчано – когато главният редактор го праща някъде да направи две снимки, той заснема две ленти. [...]

От какво сме направени

„Библиотеката е един лабиринт“, уточнява още в началото на тази кратка новела португалският писател Афонсу Круш и така ни дава ключ какво сюрреалистично пътуване ни предстои. Пътуване, в което ще стане дума не само за Хосе Луис Борхес, но също и романите, героите и идеите на Данте и на Хърбърт Уелс, на Франц Кафка и на Робърт Луис Стивънсън, на Рей Бредбъри и на Достоевски. А на главния герой в „Книгите, които погълнаха баща ми“ – 12-годишния Елиас Бонфим, му предстои да влезе в света на книгите съвсем буквално. [...]