Мария Митева

Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче“ (1992), „Каквито изглеждахме“ (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си“ (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето“ (2008), пиесите „Различно от вчера“ (2012) и стихосбирката „Хербарий от предчувствия“ (2017). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. Нейни разкази са преведени на френски, английски и арабски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.


Близо до думите. Разговор с Бойко Ламбовски

Светът за мен би бил много по-непоносимо място, ако го нямаше българския. Който ми позволява да си формулирам отчаянието или насмешката, или удивлението, или обобщението пред случващото се със същия този свят и с мен в частност. А когато назовеш нещо успешно, вече не си сам, не си изоставен. Имам чувството, че някакъв Бог на думите тихо изръкоплясква някъде наблизо в такива случаи. И тогава отстъпва не просто самотата, ами самото чувство за безсмислие се стапя – като лед през март. [...]

Спомени и пепел. Разговор с Коста Биков

Рангел казваше: „Каквито и да сме, ние вече сме спомени“. Двамата с него се опитахме да представим неговите незаснети, сънувани филми, към които се отнасям със страхотно преклонение. Но искам да подчертая, че не съм единственият, който му се възхищаваше. Георги Данаилов приятелски се шегуваше с името му: „Той е едно вълшебно съчетание между шоп и ангел и така се е получава Рангел“. Йордан Радичков, с когото беше много близък, на премиерата на „Лазарица“ му каза: „Прегръщам те със сърцето си, Рангеле!“. [...]