Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Изборът на Красимира Стоянова

„Има много талантливи диригенти, но като че ли авторитетите, задълбочените интерпретатори не са толкова много. Хората нямат смелост да бъдат авторитети. Сякаш се страхуват, че ако кажат нещо по-сериозно и застанат здраво на позициите си, някой ще им се разсърди и няма повече да ги покани или някой ще ги сметне за твърде сериозни … Не знам. Или просто защото знаят малко. Аз лично не бих правила компромис в това отношение. Човек може да живее без много неща.“ [...]

„Алегро виваче“ на 30

Ирена Гъделева, Татяна Иванова, Росица Кавалджиева, Красимира Йорданова – това е екипът на музикалното предаване на програма „Хоризонт“ на БНР „Алегро виваче“. Всеки вторник в 21:05 часа прозвучава познатият сигнал – трета част Allegro vivace на Бранденбургски концерт №3 в сол мажор на Йохан Себастиан Бах. Той е излъчен за първи път в ефира на 7 януари 1990 г. В екипа на първите издания са Людмила Спасова, Олга Камбурова, Румяна Карадимчева, Светлана Димитрова. [...]

Без компромиси. Разговор с Александрина Милчева

Не знам как е днес, но по мое време винаги се е обръщало сериозно внимание на музикалните и сценични репетиции. Работила съм с някои от най-добрите диригенти и режисьори. Направих три различни постановки на „Трубадур“ в Тулуза. Там директор беше Никола Жоел, който после отиде в Парижката опера. Спомням си един тенор американец, който пееше само фортисимо. Той го махна от състава, както и сопрана. Беше чудесен режисьор, но разбираше и от певци. [...]

У дома, в операта. Разговор с Вера Немирова

Когато бях може би на три години, излизах на двора да играя с другите деца и не можех да разбера защо техните майки не пеят Тоска. Мислех, че на всеки майка му пее Тоска или баща му работи в операта. За мен беше нормално да сме в операта – нашия втори дом. Родителите ми често са сменяли градовете. Първо в Пловдив, после в Плевен и в други градове, а след 1982 г. се установихме в Източна Германия. Но светът зад кулисите е един и същ – привлекателен, интересен, една голяма игрална площадка за мен като дете. [...]