Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Даниела Димова: Предизвикателството остава

Тези два месеца бяха изключително предизвикателство, но предизвикателството остава, докато няма ваксина или лекарство, което да гарантира здравето на публиката и артистите. Още в първата седмица от извънредното положение направихме мощна кампания на онлайн представления, като в четвъртък от 19 ч. излъчваме оперни спектакли, симфонични спектакли или балет. В събота от 19 ч. излъчваме театрални спектакли. Три дни от седмицата сме в контакт с нашата публика. [...]

Срещи с Кшищоф Пендерецки

Произведения на Кшищоф Пендерецки се изпълняват на българските сцени от 1967 г., макар и не често. На 11 юни полският композитор трябваше да пристигне в България, за да подготви с НФХ „Светослав Обретенов“, Софийската филхармония и полски солисти българската премиера на „Седемте порти на Йерусалим“ и да я дирижира. Творбата, която след изпълнението той нарича Симфония № 7, е поръчана за 3000-ата годишнина на град Йерусалим. За жалост на 29 март светът се раздели с големия полски композитор. [...]

Йордан Дафов на 80

Питате ме за пътя ми. Аз не мога да си направя оценка и равносметка като много други хора. Това никак не ме е интересувало. Никога. Но няма да скрия, че пътят ми е бил много щастлив. Имал съм огорчения, притеснения, но през това минава всеки. А и ако погледнем учителите ми какво са преживели, моето е нищо. Знам Константин Илиев, Лазар Николов, Добрин Петков с какво са се борили. Те са моите учители. Бил съм щастлив и защото съм живял по едно време с тези хора. [...]

Добринка Табакова: Музиката, заради която съм тук

Човек винаги е повлиян от времето, в което живее и се развива като артист. Започнах с композицията в началото на 90-те години, когато в Европа академичната музика, естетическият фокус в развитието на класическата музика бяха много авангардни, с композитори като Булез, все още водещ в естетиката на класическата музика. Аз чувствах, че искам да творя музика, но това не е музиката, заради която аз съм на тази земя. Първите ми сблъсъци с музиката на мои колеги и идоли като Лигети или Ксенакис бяха много интересни... [...]