Момчил Методиев

Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008), Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (2016), както и съавтор на книгата Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, заедно с Мария Дерменджиева). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.


За Белене и страховете на невинните

Дневникът на Иван Тутев е мрачна книга. Мрачна заради автентичното описание на българските затвори и лагери в годините на сталинизма. Но и заради болезненото лично свидетелство за деградирането на една идея, приемана за красива от немалка част от интелектуална Европа между двете световни войни. Иван Тутев е част от тази интелектуална Европа, но за разлика от мнозина други изпитва на собствен гръб как идеята се осъществява на практика. [...]

Тимъти Снайдър за новия катастрофичен ред и историята

Най-общо казано, демокрацията не е въпрос на икономика, на закони, тя се основава и на умението на хората да си говорят. Да можеш да говориш на другите, които не познаваш, е трудно умение, а демокрацията предполага способността всички да бъдат въвлечени в един голям разговор. Необходимо е да има начини, по които да се води този разговор, хората да имат културата за това. Мисля, че през 90-те години този аспект бе напълно пренебрегнат в Източна Европа. [...]

Корупцията като всекидневие

Всяка нова книга за историята на комунизма в България се сблъсква със скептицизма на готовото мнение у своите читатели. И не може да се отрече, че има немалко книги, чиято цел е тъкмо затвърждаването на това вече готово мнение. „Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация“ на Даниел Вачков и „Орбити на социалистическото всекидневие“ на Иван Еленков, издания на Института за изследване на близкото минало, не се вписват в тази тенденция. Тъкмо обратното, те изненадват. [...]