Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]

История и авангард

Фернандо Песоа е казал, че „изкуството е лъжа, която внушава истина“, но от съвременна гледна точка са налице и други проблеми: изглежда направо смешно да се държи отворено празно място в рамките на непробиваемата иманентност, за да може да бъде придадена точност, дори изтънченост на пълното безразличие. Вместо това трябва да артикулираме последната свобода на индивидуалното самозаявяване, надхвърляйки контролираната глупост, именно за да можем да я парираме. [...]

Удивление от мирозданието

Изложбата на творби на Васил Иванов от сбирката на Борис Бекяров има всички шансове да се превърне в едно от централните художествени събития през настоящия сезон. Във великолепния каталог, придружаващ експозицията, известният наш колекционер кратко и увлекателно разказва за историята на придобиването на над 100 произведения от този художник и за сетен път се убеждаваме, че няма нищо случайно под слънцето. Изложбата съдържа 91 творби на Васил Иванов от различни периоди, видове и жанрове. [...]

Мемория за Александър Петров

Картини на известния от втората половина на ХХ век български художник Александър Петров (1916-1983) не се бяха появявали скоро нито в изложбените зали, нито в пространството на художествения пазар. По различни причини името му е значително по-популярно сред колегите и по-възрастната и средната генерация, отколкото сред младите. Ето защо устроената в Националната художествена галерия обхватна самостоятелна изложба на автора придобива особен смисъл като „мемория“ за един изключителен живописец. [...]