Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Любен Стоев в Дрезден

По случай осемдесетгодишнината от рождението на Любен Стоев, който си отиде от този свят през 2016 г., след дълго отлагане в градската галерия на Дрезден на 15 октомври се откри негова самостоятелна изложба, която може да бъде разгледана в продължение на три месеца. Изложбата е своеобразна „представителна извадка“ на авторовото творчество и съдържа едни от най-добрите негови рисунки и картини. Особен акцент са оригиналните „инсталации“, които трудно могат да бъдат уподобени на стандартните решения в тази сфера. [...]

Божидар Бояджиев. По повод две изложби

Винаги съм изпитвал голям интерес към изявите на Божидар Бояджиев. Той е художник, трасиращ ярка, впечатляваща самостоятелна линия в съвременното ни изкуство, която го отличава както от визията, изповядвана от следовниците на традиционните медии, така и от праволинейната стратегия на новоявилите се адепти на концептуализма, насочена освен всичко друго и към омаловажаване на картината с оглед тя да бъде изтласкана от „арт сцената“, за да бъде изтъкнато „правилното“ днешно българско изкуство. [...]

„Самотникът скитник“

Възхваляван, щедро откупуван, нашумял „царедворец“ и подценяван, пренебрегван и дори отхвърлян, Константин Щъркелов се „радва“ на сложна и противоречива съдба и приживе, пък и до ден днешен. Немалко „ценители“ са го намирали за „отживял“, за едностранчив и за еднопланов акварелист, сътворил единствено поредица еднообразни красиви природни гледки. Други не са преставали да се възхищават от лекотата и от импровизационната виртуозност на деликатно положените петна и форми, често без доработка или поправки. [...]

Една полузабравена художничка

Признавам чистосърдечно, че доскоро не знаех нищо за Маргарита Милиджийска (1910–2001) – художничка, която по различни причини дълги години е стояла встрани от талвега на изобразителното изкуство в България. Пропуснал съм самостоятелните ѝ изложби през 1984 г. в тогавашната, отдавна закрита галерия на бул. „Руски“ 6 и през 1999 г. във все още съществуващото изложбено пространство на „Шипка“ 6. За щастие галерия „Лоранъ“ устрои неголяма, но обхватна експозиция на тази авторка, която заслужава нашето внимание. [...]