Божидар Кунчев

Божидар Кунчев е литературовед, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2016 г. Автор е на книгите: „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003, 2014), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007), „Когато времето кристализира“ (2012), „Всичко мое“ (2015), „Насаме с Радой Ралин (2018).

Историята като живо тяло

Обсебени от настоящето, подвластни на онова, което е неспирният живот с напреженията му, с доброто и злото в него, малцина съумяха да разберат защо и как се стигна дотук, до състоянието на обърканост и неудовлетвореност. Потърсиха се причините къде ли не и особено в зададеното от тираничния режим, направил много с опита си да погуби нравственото начало в човека. Но мисля, че трябваше да се отиде по-надалеч, за да се осмисли сегашният и предишният живот с оглед на променливото и неизменното в човешката природа. [...]

Трагичната мъдрост на поета

Постоянните му опити да дефинира човека и живота, смъртта и любовта, самотата и щастието, познанието и изкуството – те бяха стремежът му да проумее загадката на човешкото съществуване. „Всеки има свой живот/и със нещо го запълва./Времето със бавен ход/всичкия живот погълва“ („Време“). Или пък това четиристишие: „Животът е така прекрасен/като дългоочакван гост,/когато е красив и ясен,/спокоен, радостен и прост“ („Раждане“). Какво повече може да се каже за човешкия живот? [...]

„Пиша, за да съществувам“

Една книга за преживяното от Иван Теофилов, предпоставена от възгледа, че има толкова неща, които трябва да предпазим от пипалата на забравата. Споменът за някой значим творец, неподправената истина за особеното в съдбата му, представата за своеобразието на изкуството му. Книга за рефлексиите му, раждани при досега до магията на изкуството. Толкова страници, които четем с наслада заради езика на поета... [...]