Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Многото животи на Вацлав Мархоул

„Боядисаната птица“ е забележителна екранизация на едноименния роман на Иржи Козински. Заснемането на филма е отнело единайсет години. Действието се развива в Европа в края на Втората световна война и следва бруталното битие на едно момче, загубило семейството си, но историята е универсална. Филмът задава множество въпроси, някои от които направо непоносими, но е абсолютно невъзможно да бъдат избегнати. Разговорът ми с Вацлав Мархоул се състоя по време на онлайн фестивала goEast във Висбаден. [...]

На кинофестивал в пандемията

LICHTER Filmfest Frankfurt International беше първият немски фестивал, предприел риска да премине към онлайн формат, и множество очи бяха вперени в него как ще се справи. 13-ото му издание се проведе в края на април във Франкфурт. Тази година темата е „Власт“ и в сътрудничество с Festival Scope от 21 до 26 април на специално уредена платформа LICHTER Filmfest показа актуално световно кино, блестящи екземпляри на немското кино, най-доброто от провинцията Хесен и виртуалната реалност. [...]

На котурни из гетото. Разговор със Снежина Петрова

Моята Медея още не е готова. Засега имаме едно разцепено лице, наполовина покрито с мозайка. Но за първи път тръгвам толкова отдалеч към една роля. И я конструирам камъче по камъче. Например мозайката – просто я видях в картината на едно дете от обученията в „Столипиново“ и си казах, че трябва да се покрия със златни хартийки. Хем изглежда нещо най-логично, хем човек стига по много заобиколен път до това. Този път е интересен. Засега Медея е само майка. Предстои да я превърна в чудовище. [...]

Светът като буре барут. Разговор с Дьорд Далош

Живея вече дълго и бих казал, че първите 25 години от живота бяха определени от произхода ми. Аз съм евреин и голяма част от моето семейство е унищожена от германските и унгарските нацисти. В детството си бях по-религиозен от сега. Майка ми, както и много други евреи в следвоенното време изпаднаха в конфликт с еврейския Бог, защото е позволил Холокоста. Така тя ме запозна и с християнската религия. После станах атеист, а сега съм агностик. Първата половина от живота си човек прекарва в страх, че Бог съществува, а втората в страх, че не съществува. [...]