Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Аутопсии на престъплението

Ларс фон Трир никога не е звучал толкова сатанински иронично. Фатих Акин никога не е изглеждал толкова социално неангажиран. Между всеки от двамата европейски режисьори и новия му филм лежи „кариерата“ на един сериен убиец. При все общата си категория „Х“ (или „Забранен за лица под 18 години“) „Къщата, която Джак построи“ и „Златната ръкавица“ са крайно противоположни като настроение, формални решения и философско послание. Първият – елитарно херменевтичен, вторият – натуралистично студенокръвен. [...]

Непосилна субективност

По мудността ще ги познаете. Фестивалните филми. Не че това е някаква целенасочено преследвана „ценност“, но близо деветдесет на сто от бавните, протяжни, съзерцателни, бездействени истории имат арт претенция и фестивална биография, а някои дори се окичват с награди. Най-пресният пример е международният конкурс на София Филм Фест 2019. На база 50% от участващите 12 заглавия няма как да не се запитате дали тези режисьори изобщо се вълнуват от контакта с публиката, или правят филма за себе си. [...]

Кралско, твърде кралско

След като „привикна“ зрителите на шокиращи странности, брутална безчувственост и екстравагантен сюжет, Йоргос Лантимос като че ли не се е постарал достатъчно с най-новия си филм „Фаворитката“ (нека десетте номинации за Оскар не ви заблуждават). Или просто сме се „разглезили“. Твърдението, че тази по същество биографична драма има комичен аспект, е преувеличено, но безспорно иронията в нея е съвсем осезаема (като се започне с прекрасния плакат, визията със стола), за разлика от предишните две произведения на гръцкия режисьор. [...]

Счупен

В желанието си да демонстрира как не комиксите влияят на реалния живот, а обратното, американският режисьор М. Найт Шиамалан направи два (най-малко) доста досадни филма. По-лошото е, че между „Неуязвимия“ (2000 г.) и „Стъкления“ (2019 г.) остава „притиснат“ наистина добрият психотрилър „На парчета“ (2016 г.), който не заслужава подобна пренебрежителна съдба. Трилогия или не, в следващите редове повече няма да стане дума за „На парчета“, защото останалите „две части“ не са му в категорията. [...]