Димитър Радев

Димитър Радев е режисьор, сценарист и актьор на свободна практика. Роден е на 3 май 1976 г. във Варна. Работил е като режисьор в БНТ, в младежките предавания „13+” и „ХАХ”. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, икономика във Варна, кинорежисура (магистър) в НБУ, както и курсове по режисура и сценарно писане в New York Film Academy. Автор на късометражните филми House 8 (2005/6); The Rainbow (селектиран на фестивала в Балчик (2008), на short film market Clermont – Ferrand (2007), RIFF short film market (2007); „Песен на песните” (награда за най-добър студентски филм на НБУ (2009) в категорията игрални филми, селектиран за наградата Jameson 2010, London World Film Festival 2010); „Котка” (2013), както и на документален филм за наркокомуна „Билани” (2012). 

Удовлетворението „Ага“. Разговор с Калоян Божилов

Вълнението да съм номиниран за операторската ми работа по филма „А̀га“ на Милко Лазаров бе неописуемо голямо още щом получих поканата. Заминах за Москва без очаквания за награда. Бях в компанията на световни имена в операторското майсторство, с филми зад гърба си, номинирани и печелили Оскар. Когато чух да обявяват името ми, се развълнувах много. Не съм си и мечтал да застана рамо до рамо с големия Лукаш Зал. [...]

Страх и вина. Разговор с Лъчезар Аврамов и Димитър Стоянович

Всъщност това е важната тема – колко дълго чакаш, за да се задълбочи проблемът? Това е много българска черта. Възмутително наша черта. Трябва да изгори влакът, да умрат дечицата в дискотеката, да падне къщата и тогава ние казваме: „Е, трябваше да направя нещо, ама забравих“. При Георги го има това – ще отложа и ще ми се размине, докато Юки казва: „Сега трябва да се направи нещо! Сега стана, сега действаме“. Ние, българите, казваме: „Почакай малко, то ще се размине!“. Колко време ти трябва да реагираш на проблема? [...]

Галин Стоев за градината на обещанията

Градината в повечето култури е нещо, скрито зад висока стена, но също е и обещание за спасение, за пълнота и щедрост. Градината е нещо, което ти позволява да си изцяло себе си, да си отвъд конфликта, отвъд разделението вън и вътре, да си хармоничен. Градината също е и пространство, което изцяло зависи от волята на архитекта си. Филмът разказва историята на човек, който си няма градина. Или който постепенно осъзнава присъствието и потенциала на възможността за Градина. [...]