Мартин Касабов

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".


Доживотен спътник

Какво би станало, ако дяволът се разходи по улиците на модерен град, за да добие представа от мислите и нравите на съвременния човек, който нито в Бог е избрал да вярва, нито в Лукавия? Отговор на този въпрос и много други Михаил Булгаков разгръща в монолитния си роман „Майстора и Маргарита“, съхранен благодарение на усърдието и добрината на мнозина през годините на изпитания. Ръкописът оцелява (буквално) от огъня в сталинистка Русия и възкръсва, за да полети като живо свидетелство за идните поколения. [...]

Хенри Бек в България

Неопределена комбинация от роман, сборник с разкази и пътепис. Така определят критиците „Книгата на Бек“ на Джон Ъпдайк – автор, ангажирал голяма част от кариерата си със семейните несполуки в американските предградия от средата на миналия век. Героят му, писателят Бек, е очевидно алтер его на самия автор след пътуване на Ъпдайк като посланик на изкуството в Източния блок през 60-те. По-интересна е именно тази първа част на книгата, в която той описва пътуването си през Русия, Кавказ, Румъния и България. [...]

Смел полет към красивото

Най-сетне имаме самостоятелно издание на най-значимия Bildungsroman в англоезичната литература – „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) на знаменития Джеймс Джойс. Книгата е основополагаща и отгласи от героя ѝ Стивън Дедалус могат да се доловят в целия жанр след това, включително и в Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. За разлика от по-късния роман на Джойс „Одисей“, който обхваща период от един-единствен ден, „Портретът“ побира цели двайсет години от живота на героя си. [...]

Любовта към свободата

Макар и непозволен ход, сравняването на биографията на един автор с думите, които е написал, понякога е неизбежно. Един бърз паралел между ранното творчество на Уилям Сароян и последвалия житейски път е достатъчен, за да се усети меланхолията от щетите, които животът понякога причинява на големите романтици. Оптимизмът, с който героите в книгите му държат енергични монолози за това как трябва човек да живее и да люби с цяло сърце, контрастират с късните години на безпаричие, алкохолизъм, комарджийство... [...]