Аглика Олтеан

Аглика Олтеан

Аглика Олтеан е театрална критичка и историчка. Работила е като драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и във варненския театър „Стоян Бъчваров“, научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Авторка е на книгите „Мелодрамата през погледа на теорията“ (2000) и „Българската драматургия през 90-те години на ХХ век“ (2004), съставителка на антологията „Нова българска драматургия на XXI век“ (2006). Учила е в НАТФИЗ, ЕНЕSS – Париж, Университета на Барселона, PUC–Рио де Жанейро. През 2006 г. получава постдокторска стипендия от New Europe College – Букурещ, където се запознава с най-новите течения в румънския театър. От 2008 г. живее и работи в Клуж-Напока, Румъния.

Алайда Асман

Алайда Асман

Алайда Асман произхожда от семейство на теолози; следва англицистика и египтология; от 1968 до 1975 г. придружава съпруга си на археологически разкопки в Горен Египет. През 1993 г. поема катедрата по англицистика и общо литературознание в Университета Констанц, пенсионира се през 2014 г. Гост-професор в Принстън, Йейл, Виена и Чикаго. Сред книгите ѝ са: „Легитимността на фикцията“, „Историческа забрава – историческа обсебеност“, „Време и традиция“, „Пространства на спомена: форми и превращения на културната памет“, „Дългата сянка на миналото“ и др.

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат e литературен историк, критик, публицист, издател. Професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор на 13 книги, на множество студии и статии в периодиката.

 

 

Александър Кьосев

Александър Кьосев

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги върху история на културата и литературата, сред които: „Лелята от Гьотинген“, „Индигото на Гьоте“, „Караниците около четенето“. Директор е на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“. Едно от лицата на Движение „Реформи в културата“.

Александър Солженицин

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Александър Шурбанов

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).