Димитър Стоянович

Димитър Стоянович

Димитър Стоянович е кино и телевизионен сценарист. Завършва немска гимназия в София и история в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание L`Europeo. Бил е сценарист и водещ на „Пътеводител на историческия стопаджия“ (2000–2002) по БНТ. Главен сценарист на поредиците на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Българските събития на ХХ век“. Сценарист на множество документални филми, на игралните филми „Преследвачът“ и „Границата“ (награда на СБФД за най-добър сценарий за 2015 г.). През декември 2018 г. предстои премиерата на най-новия игрален филм по негов сценарий – „Снимка с Юки“, копродукция с Япония, реж. Лъчезар Аврамов.

Доминик Волтон

Доминик Волтон

Доминик Волтон (род. 1947 г.) е френски социолог. Той изследва сферата на комуникацията с особен акцент върху мястото на човека и демокрацията в нея, а не толкова на техниката и икономиката: „Да мислим комуникацията“ (1997), „Интернет и след това?“ (1999). Заедно с Жан-Луи Мисика е автор на книгите с интервюта: „Ангажираният наблюдател“ (разговори с Реймон Арон, 1981) и „Избор на Бог“ (разговори с кардинал Жан-Мари Люстиже, 1987). Книгата „Политика и общество“ (разговори с папа Франциск) излезе във Франция през септември 2017 г. Публикуваният текст е глава от книгата.

Е. Т. А. Хофман

Е. Т. А. Хофман

Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776–1822) е немски писател, композитор, диригент, живописец, график и карикатурист, една от най-необичайните фигури на немския романтизъм. Роден е в Кьонигсберг в семейството на адвокат. Биографията му е бедна откъм събития, но творчеството му е наистина мащабно. Приживе критиците се отнасят към творбите му с лека насмешка, споделяна даже от Гьоте и Шилер. Едва след смъртта си той става легенда, а разказите от неговия сборник „Серапионовите братя“ имат огромен отзвук. Прозата му оказва огромно въздействие върху Гогол и Достоевски, Теофил Готие и Бодлер, Оскар Уайлд и Херман Хесе. По негова творба Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката“, а Вагнер операта си „Летящият холандец“. Влиянието му върху романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков е очевидно, а в България негови последователи са Светослав Минков, Николай Райнов и Владимир Полянов.

Евгений Добренко

Евгений Добренко

Евгений Добренко (1962) е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика. Той е измежду най-влиятелните изследователи на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Сред най-известните му книги са „Метафора на властта“ (1993), „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Форматиране на съветския писател“ (1999), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008). Съставител е на научни сборници като „Соцреалистическият канон“ (2000), „Сталинисткият пейзаж: изкуството на идеологията на съветското пространство“ (2003), „Руската литература след 1991 г.“ (2015), „Социалистическият реализъм в централно и източноевропейските литератури: институции, динамики, дискурси“ (2018) и много други. През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за колективния труд „История на руската литературна критика: съветска и постсъветска епоха“. През тази година проф. Добренко беше в София за участие в Международния научен семинар „Двете лица на писателя: персонални казуси в източно-европейските литератури“ в Нов български университет.

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева е докторант по изкуствознание в Националната художествена академия и дългогодишен журналист, едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Репортер и водещ на „По света и у нас“, „Панорама“, „Екип 4“, „Вижте кой“, а в момента една от водещите на „Светът е 7“. Автор на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-Кристо. Последният филм от тази поредица – „Плаващите кейове“, вече събира зрители и по света. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специализира в Ройтерс, в Би Би Си, в ООН и в Колумбийския университет в Мисури, САЩ.

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова е завършила българска филология в Шуменския университет. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема "Жанр и норма в българската драма от началото на ХХ век". Научните й публикации са в областта на теория на драмата, журналистически жанрове, публицистика. Автор на книгите: “За трите жанрови модела в българската драма от началото на ХХ век” (2001), “Жанрове в медиите” (2007).

Едгар Морен

Едгар Морен (роден на 8 юли 1921 г. в Париж) е френски социолог и ангажиран интелектуалец. Участник във френската Съпротива, той е емблематична фигура на левицата във Франция. Като социолог се опитва да опише „комплексността“ на съвременния свят, комбинирайки „теорията на системите“ с антропологията, на което е посветена и основната му творба – „Методът“ (6 тома, 1981–2006). Сред другите му книги са: „Човекът и смъртта“ (1951), „Киното или имагинерният човек“ (1956), „Кинозвездите“ (1957), „Въведение в една политика на човека“ (1965), „Май ’68 – пробивът“ (съавтори: Клод Льофор, Корнелиус Касториадис, 1968), „Киното: изкуство на комплексността“ (2017), „Какво училище искаме ние?“ (2020). На български се преведени книгите му „Духът на времето“ и „Мислещата глава“.