Е. Т. А. Хофман

Е. Т. А. Хофман

Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776–1822) е немски писател, композитор, диригент, живописец, график и карикатурист, една от най-необичайните фигури на немския романтизъм. Роден е в Кьонигсберг в семейството на адвокат. Биографията му е бедна откъм събития, но творчеството му е наистина мащабно. Приживе критиците се отнасят към творбите му с лека насмешка, споделяна даже от Гьоте и Шилер. Едва след смъртта си той става легенда, а разказите от неговия сборник „Серапионовите братя“ имат огромен отзвук. Прозата му оказва огромно въздействие върху Гогол и Достоевски, Теофил Готие и Бодлер, Оскар Уайлд и Херман Хесе. По негова творба Чайковски пише балета си „Лешникотрошачката“, а Вагнер операта си „Летящият холандец“. Влиянието му върху романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков е очевидно, а в България негови последователи са Светослав Минков, Николай Райнов и Владимир Полянов.

Евгений Добренко

Евгений Добренко

Евгений Добренко (1962) е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика. Той е измежду най-влиятелните изследователи на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Сред най-известните му книги са „Метафора на властта“ (1993), „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Форматиране на съветския писател“ (1999), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008). Съставител е на научни сборници като „Соцреалистическият канон“ (2000), „Сталинисткият пейзаж: изкуството на идеологията на съветското пространство“ (2003), „Руската литература след 1991 г.“ (2015), „Социалистическият реализъм в централно и източноевропейските литератури: институции, динамики, дискурси“ (2018) и много други. През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за колективния труд „История на руската литературна критика: съветска и постсъветска епоха“. През тази година проф. Добренко беше в София за участие в Международния научен семинар „Двете лица на писателя: персонални казуси в източно-европейските литератури“ в Нов български университет.

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева

Евгения Атанасова-Тенева е докторант по изкуствознание в Националната художествена академия и дългогодишен журналист, едно от популярните лица на Българската национална телевизия. Репортер и водещ на „По света и у нас“, „Панорама“, „Екип 4“, „Вижте кой“, а в момента една от водещите на „Светът е 7“. Автор на седем филма за световноизвестния български художник Христо Явашев-Кристо. Последният филм от тази поредица – „Плаващите кейове“, вече събира зрители и по света. Завършва Факултета по журналистика в Софийския университет, специализира в Ройтерс, в Би Би Си, в ООН и в Колумбийския университет в Мисури, САЩ.

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова

Евдокия Борисова е завършила българска филология в Шуменския университет. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема "Жанр и норма в българската драма от началото на ХХ век". Научните й публикации са в областта на теория на драмата, журналистически жанрове, публицистика. Автор на книгите: “За трите жанрови модела в българската драма от началото на ХХ век” (2001), “Жанрове в медиите” (2007).

Едгар Морен

Едгар Морен (роден на 8 юли 1921 г. в Париж) е френски социолог и ангажиран интелектуалец. Участник във френската Съпротива, той е емблематична фигура на левицата във Франция. Като социолог се опитва да опише „комплексността“ на съвременния свят, комбинирайки „теорията на системите“ с антропологията, на което е посветена и основната му творба – „Методът“ (6 тома, 1981–2006). Сред другите му книги са: „Човекът и смъртта“ (1951), „Киното или имагинерният човек“ (1956), „Кинозвездите“ (1957), „Въведение в една политика на човека“ (1965), „Май ’68 – пробивът“ (съавтори: Клод Льофор, Корнелиус Касториадис, 1968), „Киното: изкуство на комплексността“ (2017), „Какво училище искаме ние?“ (2020). На български се преведени книгите му „Духът на времето“ и „Мислещата глава“.

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.