Людмил Станев

Людмил Станев

Д-р Людмил Станев е роден през 1959 г. в гр. Варна. Завършва медицина през 1985 г., работи като лекар. Автор на книгите: „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Няма такава книга и други разкази“, „Рязко“, както и на драматургични текстове: „Сън в зимна нощ“ и „Какъв прекрасен свят“ – два мюзикъла, поставени във Варненския драматичен театър, „Малка чувалена приказка“ (ДКТ Видин, Добрич и Белград), „Малкият Хамлет“ и „Самотен текст“ (в Радиотеатъра на БНР). Людмил Станев е съсценарист с Тодор Колев на поредицата „Как ще ги стигнем американците“, съсценарист с Теди Москов на представлението „Мармалад“ и тв поредицата „Улицата“, сценарист на „Измислици-премислици“ и др. Член на редколегията на списание „Страница“. От 13 години води авторско предаване за литература в Радио Варна – „Морска гара“, има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“.

Людмила Димова

Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Макс Хейстингс

Макс Хейстингс

Макс Хейстингс (р. 1945) е британски писател и журналист. Бил е редактор на „Ивнинг Стандард“ и „Дейли Телеграф“, както и чуждестранен кореспондент на Би Би Си. Носител е на множество британски награди, сред които „Журналист на годината“ и „Редактор на годината“. Автор е на 23 книги на военна тематика. Книгата му „Тайната война“ проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването.

Мариана Първанова

Мариана Първанова

Мариана Първанова е завършила „История” в Софийския университет. Работила е като журналист в БНР, в. „Новинар“, както и във вестниците „Дневен Труд“, „Седмичен труд“, където публикува проучванията си за най-известните български родове, и в. „Монитор“. Автор е на книгата „Бохемските кафенета на соца“.

Мариана Чолакова

Мариана Чолакова

Мариана Чолакова е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по философия от Лайпцигския университет. Почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив. Представител на Германо-българската индустриално-търговска камара за район Южен Централен, собственик на агенция за връзки с обществеността „Сол Комюникейшънс“. Член на Съвета на учредителите на фондация „Дом за пловдивската опера“, член на УС „Пловдив 2019“ до юли 2017 г. Хоноруван преподавател по „Културно продуцентство“ в АМТИИ – Пловдив, и Пловдивския университет.

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса (род. 1936 г.) е сред най-изтъкнатите писатели на Латинска Америка, редом с Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Още първият роман на перуанския писател – „Градът и кучетата“, публикуван през 1963 г., привлича вниманието на читателите и критиката. За „Зелената къща“ (1966) получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Маркес. Сред романите му са: „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006). Обширното му творчество включва и книги с есета, на български е издадена „Цивилизация на зрелището“. Работил е като драматург и журналист, а през 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Известно време живее в Испания, през 1993 г. получава испанско гражданство. През 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература.