Красимир Илиев е изкуствовед и уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Известен негов проект е изложбата "Форми на съпротива 1944-1985", в която бяха събрани рядко или непоказвани досега творби на репресирани български художници и скулптори, някои от които арестувани в първите дни след 9 септември 1944 г. Той е куратор и на изложбата "Илия Бешков – свян и страсти", включваща непознати еротични рисунки на именития художник.
Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст. Има докторска степен по културна антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 г. – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank и др.
Проф. д-р Людмил Димитров (1967) преподава руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на множество статии в български и чужди специализирани издания, на монографиите за руската класическа драматургия: „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии” (1999), „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата“ (2013). Преводач от руски и словенски език, претворява на български „Опасният съсед“ на Пушкин, „Дебнейки Годо. Пет съвременни словенски пиеси“ (Людмил Димитров е и съставител на сборника), „Тази нощ я видях“ на Драго Янчар и др.
Д-р Людмил Станев е роден през 1959 г. в гр. Варна. Завършва медицина през 1985 г., работи като лекар. Автор на книгите: „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Няма такава книга и други разкази“, „Рязко“, както и на драматургични текстове: „Сън в зимна нощ“ и „Какъв прекрасен свят“ – два мюзикъла, поставени във Варненския драматичен театър, „Малка чувалена приказка“ (ДКТ Видин, Добрич и Белград), „Малкият Хамлет“ и „Самотен текст“ (в Радиотеатъра на БНР). Людмил Станев е съсценарист с Тодор Колев на поредицата „Как ще ги стигнем американците“, съсценарист с Теди Москов на представлението „Мармалад“ и тв поредицата „Улицата“, сценарист на „Измислици-премислици“ и др. Член на редколегията на списание „Страница“. От 13 години води авторско предаване за литература в Радио Варна – „Морска гара“, има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“.
Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.
Макс Хейстингс (р. 1945) е британски писател и журналист. Бил е редактор на „Ивнинг Стандард“ и „Дейли Телеграф“, както и чуждестранен кореспондент на Би Би Си. Носител е на множество британски награди, сред които „Журналист на годината“ и „Редактор на годината“. Автор е на 23 книги на военна тематика. Книгата му „Тайната война“ проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването.
Мариана Първанова е завършила „История” в Софийския университет. Работила е като журналист в БНР, в. „Новинар“, както и във вестниците „Дневен Труд“, „Седмичен труд“, където публикува проучванията си за най-известните български родове, и в. „Монитор“. Автор е на книгата „Бохемските кафенета на соца“.
