Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), на Бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, на специалната награда на „Аполония“ (2004) и на наградата на Портал Култура за хуманитаристика за 2016 г. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. 

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски (род. 1949 г.) е руски философ, киновед и теоретик на културата. През 80-те години е част от прочутата Московско-Тартуска семиотична школа. От 1992 г. е професор в Университета в Ню Йорк. Автор на книгите „Паметта на Тирезий. Интертекстуалност и кино“, „Безпаметството като източник. Четейки Хармс“, „Тъкач и визионер. Очерци върху историята на репрезентацията или за материалното и идеалното в културата“, „Муратова. Опит за културна антропология“, „Пространствената история“ и др. На български език са издадени книгите му „Език-тяло-случай. Киното в търсенето на смисъла“ и „Демонът и лабиринтът“. Предложеният текст е част от най-новата му книга „Без бъдеще. Култура и време”, СПб, 2018 г.

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря  яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).

Момчил Методиев

Момчил Методиев

Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008), Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (2016), както и съавтор на книгата Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, заедно с Мария Дерменджиева). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска работи в Института за изследване на изкуствата – БАН и негов заместник-директор. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор на книгите: „Българско анимационно кино 1915-1995“ и „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“. Носител на наградата за кинотеория на Съюза на българските филмови дейци през 2006 и на наградата за критика на Българската филмова академия през 2014.

Надежда Чипева

Надежда Чипева

Надежда Чипева е име в българската фотожурналистика, един от онези неуморни фоторепортери, които можем да видим на всяко важно събитие вече години наред. Фотограф, носител на много отличия, включително два пъти получава журналистическата награда „Черноризец Храбър“. Започва кариерата си в „Българска фотография“ през 1981 г., след това следват Българска телеграфна агенция, в. „24 часа“, списание „Сега“, в. „Дневник“ и в. „Капитал“. Зад гърба си има
няколко изложби – у нас и в чужбина, огромен архив и много истории за разказване.

Николай Йорданов

Николай Йорданов

Николай Йорданов e театровед, професор в Института за изследване на изкуствата и гост-преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Съсъставител и редактор на специализираното театрално списание Homo Ludens. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на платформата Световен театър в София.