Оливие Асаяс

Оливие Асаяс

Оливие Асаяс (род. 1955 г.) е френски режисьор, сценарист и кинокритик. Сред филмите му са „Сантименталностите на съдбата“ (2000), „Летен час“ (2008), „Карлос“ (2010), „Облаците на Силс Мария“ (2014), „Личен купувач“ (2016) и др. През 2018 г. неговият филм „Двоен живот“ участваше в състезателната програма на Венецианския фестивал.

Оля Стоянова

Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Павлина Желева

Павлина Желева

Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.

Патрик Модиано

Патрик Модиано

Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон-Бианкур край Париж в семейството на еврейски търговец и фламандска актриса. Двамата се запознали по време на германската окупация. Модиано израства при баба си и дядо си, а младостта си прекарва в интернат. Смъртта на десетгодишния му брат го разтърсва дълбоко. На български са издадени книгите му „Улица „Тъмните магазинчета“, „Вила „Тъга“, „Сватбено пътешествие“, „Недели през август“, „От дълбините на забравата“, „Непознати“, „Вратата на детството“, „Семейна книжка“, „Нощна стража“, „Околовръстни булеварди“, „Младост“, „Среднощно пътешествие“, „Кучешко потекло“, „Дора Брюдер“ и др. Носител на Нобелова
награда за литература за 2014 г.

Петер Слотердайк

Петер Слотердайк

Петер Слотердайк е професор по естетика и философия във Висшето училище по дизайн в Карлсруе, наблюдател на съвремието и познавач на историята, който черпи от 2500-годишната духовна традиция. „Мислителят от Карлсруе“, както го наричат, е публикувал 40 книги през последните 35 години. Сред най-известните му трудове са „Критика на циничния разум“, „Правила за човешкия парк“, „Гневът и времето“, трилогията „Сфери“, „Ти трябва да промениш живота си“. През есента на 2018 г. излиза вторият том на дневника на Слотердайк „Редове и дни“.

Петър Пламенов

Петър Пламенов

Петър Пламенов е роден и живее в София. Доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Изявява се като учен, критик, писател и поет. Автор на изследвания в областта на философията, естетиката и литературознанието: "Тялото-текст" (2009), "Сладостите на гнева" (2008), "Нищетата на пародията" (2008), "Екстаз от текста" (2006) и др. Публикува художествени произведения и лирика в множество български и международни сборници, сред които: "Различна тишина" (2012), "Градът" (2012), "Тишина в зелено" (2009), "Огледала" (2005), "На края на деня" (2005), "Пътят" (2004), "Птицата" (2003), "Алманах 2003", "Розата" (2003), "Цветето" (2002), "Дъждовни семена" (2001). Създава първите по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси: "Изобретяване на надеждата" (2011), "Пътят" (2005), "Пияни вишни" (2003), "Дървото на горещите желания" (2002). Носител на редица български и международни награди: Отличие за хайку в Япония – Статуетка "Сребърен бик" (2003), "Сенки и светлини" (2003), "Мелнишки вечери" (2009), "Смехът в хайку" (2011), МХК Благоевград (2011) и др.

Пламен Антов

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм.