Исмаил Кадаре (род. 1936 г.) е албански писател, който от 1990 г. живее във Франция. Носител на наградата „Букър“ (2005), той е сред авторите, непрекъснато спрягани за Нобелова награда за литература. На български език са издадени книгите му: „Генералът на мъртвата армия“, „Кой доведе Дорунтина“, „Нишата на позора“, „Кьорферманът“, „Концерт в края на зимата“, „Легенда на легендите, политическо есе“.
Иън Макюън (род. 1948 г.) е един от най-значимите съвременни британски писатели. За ранното му творчество, определяно като „модерна готика“, са характерни мрачната атмосфера, играта с литературни условности, относителността на времето и пространството. По-късно Макюън се ориентира към много по-реалистичен стил, характерен за творбите му е засиленият интерес към физиката и медицината. Той е автор на десетина романа, сред които „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета“, „Неумолима любов“, „Амстердам“, „Изкупление“, „Събота“, „На плажа Чезъл“, „Солар“. Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм“. Следват три награди, сред тях и „Букър“ за романа „Амстердам“. През 2011 г. той е удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото. Много от произведенията му са филмирани. Романът „Неумолима любов“ е екранизиран през 2002 г. под режисурата на Роджър Мичъл. Екранизацията на „Изкупление“ е номинирана за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, печели „Оскар“ за най-добър саундтрак и 2 награди „Златен глобус“. Режисьор е Джо Райт, а в главните роли играят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан.
Йордан Д. Радичков е роден през 1989 година в град София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има три издадени сборника с разкази: „Малка човешка мелодия“, „Игра на гъски“, „Двеста линейки на час“.
Йорн Леонхард (род. 1967 г.) е германски историк на новото време. От 2006 г. е професор по нова и най-нова история на Западна Европа в Историческия институт на Фрайбургския университет. Почетен член на Кралското историческо общество в Лондон, както и на Хайделбергската академия на науките. За своите изследвания е удостояван със значими награди. Има монографии за империите и националните държави през XIX век, Първата световна война и др. Последната му монография „Пресиленият мир. Версай и светът, 1918–1923 г.“ е публикувана през 2018 г. в издателство C. H. Beck в Мюнхен.
Камелия Николова е театровед, театрален критик и изследовател. Професор по история на европейския театър и ръководител на катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ, член на сектор „Театър“ в Института за изследване на изкуствата към БАН, гост-преподавател в НХА и НБУ. Доктор (1994) и доктор на изкуствознанието (2004). Авторка е на девет книги, между които: „Другото име на модерния театър“, „Експресионистичният театър и езикът на тялото“, „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“, „История на българския театър“ (в колектив), „Българският театър след 1989 и новата британска драма“. Редактор в няколко български и чужди издания за изкуство, култура и театър. Нейни текстове са публикувани на повече от десет езика.
Карл Ранер (1904–1984) е един от най-значимите християнски мислители на ХХ век, който има голям принос за обновяването на католическата мисъл. Роден е във Фрайбург и през 1922 г. постъпва в Ордена на йезуитите. През 1932 г. е ръкоположен за свещеник в Мюнхен. Професор по догматика в университетите във Фрайбург, Мюнхен и Мюнстер. По време на подготовката на Втория ватикански събор (1962–1965) е личен съветник на кардинала на Виена Франц Кьониг и става официален богослов на събора. Библиографията му наброява над 4000 публикации, сред тях са: „Духът в света (1939), „Теология на смъртта“ (1958), „Основен курс на вярата“ (1976), „Структурни изменения на Църквата като задача и шанс“ (1989). Преведените фрагменти са от неговите „Молитви на живота“ (изд. „Хердер“, 2004), които въвеждат в основните истини на вярата и дават импулси за размисъл около големите празници.
Катерина Гаджева е изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Защитава дисертация на тема „Между желаното и действителното. Фотография и „нагледна агитация“ в България - 1948-1956“. Занимава се с история и теория на фотографията. Автор е на редица статии, посветени на световната и на българската фотография. Участва в организацията и реализирането на различни фотографски проекти в страната и чужбина. Преподавател е в магистърските програми „Сравнително изкуствознание“ и „Фотографско изкуство“ в Нов български университет.
Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
