Мира Душкова

Мира Душкова

Мира Душкова (1974, Велико Търново) е поет и литературовед, доктор по българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Автор на стихосбирките: "Пробвам историите като дрехи" (1998), "Упражнение върху чучело" (2000), "Мириси и гледки" (2004) и "Ангели и сняг над Монреал" (2018). Сборник с разкази: "Невидими неща" (2014). Монографии: "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази" (2012; 2013), "Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници" (2018), "Студентска искра. 60 години приемственост" (2018, съавт. А. Манукова, Цв. Харакчийска, Ж. Душков). Носител на национални награди за поезия и есе. Доцент в Русенския университет "А. Кънчев".

Мириам Ван хее

Мириам Ван хее

Белгийската поетеса Мириам Ван хее е родена в Гент на 16 август 1952 г. Нейната десета стихосбирка Als werden wij ergens ontboden (2017) получава наградата за литература Ultima. Мириам Ван хее е превеждала Ахматова, Манделщам и Бродски. Преподава руска литература. Член е на белгийската Кралска академия за нидерландски език и литература. Стихосбирката с избрано „Там също пада светлина“ (Издателство за поезия ДА.) е в превод на Боряна Кацарска. Оформлението е на Надежда Олег Ляхова.

Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), на Бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, на специалната награда на „Аполония“ (2004) и на наградата на Портал Култура за хуманитаристика за 2016 г. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. 

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски (род. 1949 г.) е руски философ, киновед и теоретик на културата. През 80-те години е част от прочутата Московско-Тартуска семиотична школа. От 1992 г. е професор в Университета в Ню Йорк. Автор на книгите „Паметта на Тирезий. Интертекстуалност и кино“, „Безпаметството като източник. Четейки Хармс“, „Тъкач и визионер. Очерци върху историята на репрезентацията или за материалното и идеалното в културата“, „Муратова. Опит за културна антропология“, „Пространствената история“ и др. На български език са издадени книгите му „Език-тяло-случай. Киното в търсенето на смисъла“ и „Демонът и лабиринтът“. Предложеният текст е част от най-новата му книга „Без бъдеще. Култура и време”, СПб, 2018 г.

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря  яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).

Момчил Методиев

Момчил Методиев

Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008), Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (2016), както и съавтор на книгата Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, заедно с Мария Дерменджиева). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска работи в Института за изследване на изкуствата – БАН и негов заместник-директор. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор на книгите: „Българско анимационно кино 1915-1995“ и „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“. Носител на наградата за кинотеория на Съюза на българските филмови дейци през 2006 и на наградата за критика на Българската филмова академия през 2014.