Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса (род. 1936 г.) е сред най-изтъкнатите писатели на Латинска Америка, редом с Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Още първият роман на перуанския писател – „Градът и кучетата“, публикуван през 1963 г., привлича вниманието на читателите и критиката. За „Зелената къща“ (1966) получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Маркес. Сред романите му са: „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006). Обширното му творчество включва и книги с есета, на български е издадена „Цивилизация на зрелището“. Работил е като драматург и журналист, а през 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Известно време живее в Испания, през 1993 г. получава испанско гражданство. През 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература. 

Марта Монева

Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Мартин Касабов

Мартин Касабов

Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".

Мартина Стефанова

Мартина Стефанова

Мартина Стефанова е културен мениджър, съосновател и изпълнителен директор на Арт фондацията ДОМА. Живее 12 години в Москва, където завършва образованието си по печатна графика в Московския държавен университет по печата. Междувременно специализира медии и анимация в Южна Корея. От 2012 г. изследва активно сферата на съвременното изкуство като продуцент и съорганизатор в редица събития в България и чужбина. Има множество публикации в различни издания, редовен автор е в „Егоист“, където поддържа и ежемесечната културна рубрика „Експертен коктейл“.

Мила Искренова

Мила Искренова

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.

Милен Русков

Милен Русков

Милен Русков е роден в Бургас през 1966 г. Живее в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1995). Писател и преводач. Автор на четири книги: „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004), „Захвърлен в природата“ (2008), „Възвишение“ (2011) и „Чамкория“ (2017). Носител на почти всички големи литературни награди в България, както и на Европейската литературна награда (2014) за романа си „Възвишение“. Романът му „Чамкория“ бе отличен с първа награда на Годишните награди на Портал Култура (2018).

Миленко Йергович

Миленко Йергович

Миленко Йергович е роден в Сараево през 1966 г. Поет, разказвач, романист, есеист, драматург. Завършва Философския факултет на Университета в Сараево. От 1993 г. живее в Загреб. Издал е стихосбирките „Обсерватория Варшава“ (1988), „Учи ли някой в този град японски“ (1992), Himmel Comando (1993), „По заледения мост“ (1996), „Портиерът Шулц“ (2000), сборниците с разкази „Сараевско Марлборо” (1994) и „Каривани“ (1995), романите „Мама Леоне“ (1999), „Буик Ривера“ (2002), „Орехови двори“ (2003), „Рута Таненбаум“ (2006), „Бащата (2010), „Родът“ (2013) и др. Притежава рядката способност да превръща в история всичко, до което се докосне, прекрачвайки с лекота границите на жанровете, без да изневерява на вътрешната логика на разказа, стихотворението, романа или есето. Разказите и романите му са преведени на повече от двайсет езика.

Милчо Манчевски

Милчо Манчевски

Милчо Манчевски е филмов режисьор и сценарист. Завършил е Философския факултет на Скопския университет със специалност „История на изкуството и археология“. Продължава обучението си в САЩ и през 1983 г. се дипломира във Факултета за филм и фотография към Университета на Южен Илинойс. Автор на повече от шестдесет филма: късометражни, игрални и документални. Сценарист и режисьор на филмите: „Преди дъжда“ (1994), „Прашина“ (2001), „Сенки“ (2007), „Майки“ (2010), „Bikini Moon“ (2017). Филмът му „Преди дъжда“ печели номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и награда „Златен лъв“ за най-добър филм на Фестивала във Венеция. Подготвя новия си филм „Върба“, който ще разказва две и половина любовни истории, разположени в четири века.