Пламен В. Петров

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на книги с поезия, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, на „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“, на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Доцент в Нов български университет и директор на научната програма „Литературата на НРБ“, реализирана от департамент „Нова българистика“. Редактор в „Литературен вестник“.

Раймон Арон

Раймон Арон

Реймон Арон (1905–1983) е известен френски политически философ, социолог и публицист. Съученик на Жан-Пол Сартр, с когото го свързва дългогодишно приятелство. По време на Втората световна война е в Лондон, където е говорител на „Франс Либр“ и застава на страната на генерал Дьо Гол. След войната преподава социология и философия в Сорбоната, чете лекции в Колеж дьо Франс. От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса – първо на консервативния в. „Фигаро“, а по-късно на сп. „Л’Експрес“. На български език са преведени книгите му: „Демокрация и тоталитаризъм“, „18 лекции за индустриалното общество“, „История и диалектика на насилието“, „История и политика“, „Социология и политика“. Предложеното тук есе е от 1976 г. Писано е за сборник в чест на неговия приятел, австрийския писател и мислител Манес Шпербер, и е публикувано в оригинал едва през 1994 г. в брой 64 на сп. Commentaire.

Ралица Райкова

Ралица Райкова

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, понастоящем следва в Université de Lorraine, Франция. Стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“, носител на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г. и на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“2018 г. Нейни разкази са публикувани в „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура.

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински (1932–2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Автор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола. Лауреат е на 40 награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“.

Роберт Менасе

Роберт Менасе

Роберт Менасе е роден през 1954 г. във Виена. Учи германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина. От 1981 до 1988 г. преподава в Института за теория на литературата към Университета на Сао Паулу, Бразилия. След завръщането си в Европа се установява във Виена и Амстердам. Автор е на романи, разкази, пиеси, известен е като публицист с остро перо. Носител на много награди: за романа си „Столица“ получава най-престижната награда на Германската издателска гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. На български в издателство „Леге Артис“ са излезли книгите му: „Изгонване от ада“ (2003), „Блажени времена, крехък свят“ (2006), „Дон Жуан де ла Манча“ (2009), „Всеки може да каже „аз“. Разкази от края на следвоенния ред“ (2010) – в превод на Елисавета Кузманова, „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2013, превод Ангел Христов) и „Столица“ (2018, превод Ана Димова).

Роберт Шпеман

Роберт Шпеман

Роберт Шпеман (1927–2018) е роден в Берлин. Майка му е танцьорка в школата на Мери Вигман, създателката на експресионистичния танц, баща му следва в Баухаус при Паул Клее и Ласло Мохоли-Наги. Изправени пред житейска криза, двамата приемат католическата вяра. Роберт е на 9 години, когато майка му умира. Баща му избира вярата и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Синът се гордее, че не членува в Хитлерюгенд и не пее антиеврейски песни. Следва философия, романистика и теология, преподава философия в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Автор е на трудове върху натурфилософията, антропологията, етиката и политическата философия. Сред тях са: „Към критика на политическата утопия“, 1977, „Основни морални понятия“, 1982, „Естествено и разумно“, 1987, „Личности. Опити за разграничение между „нещо“ и „някой“, 1996, „Граници. Към етическите измерения на действието“, 2001, „Безсмъртният слух. Въпросът за Бог и суеверието на модерността“, 2005.

Роджър Балън

Роджър Балън

Роджър Балън (1950) е роден в Ню Йорк, живее и работи в Южна Африка през последните 40 години. Завършва психология в университета Бъркли, геология в Университета Колорадо, след което става и доктор по икономика на минералите. Практикува активно 30 години професията си на геолог. Печели международно признание и се превръща в един от най-влиятелните художествени фотографи в света, след като публикува сериите си Platteland и Outland. Балън придобива широка популярност и благодарение на съвместната си работа с южноафриканската група Die Antwoord. Артистът е в музейните колекции на МoМА (Ню Йорк), Тейт Бритън (Лондон), Музея „Виктория и Албърт“ (Лондон), Пушкинския музей (Москва), Центъра „Помпиду“ (Париж) и др.