Милчо Манчевски

Милчо Манчевски

Милчо Манчевски е филмов режисьор и сценарист. Завършил е Философския факултет на Скопския университет със специалност „История на изкуството и археология“. Продължава обучението си в САЩ и през 1983 г. се дипломира във Факултета за филм и фотография към Университета на Южен Илинойс. Автор на повече от шестдесет филма: късометражни, игрални и документални. Сценарист и режисьор на филмите: „Преди дъжда“ (1994), „Прашина“ (2001), „Сенки“ (2007), „Майки“ (2010), „Bikini Moon“ (2017). Филмът му „Преди дъжда“ печели номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и награда „Златен лъв“ за най-добър филм на Фестивала във Венеция. Подготвя новия си филм „Върба“, който ще разказва две и половина любовни истории, разположени в четири века.

Мира Душкова

Мира Душкова

Мира Душкова (1974, Велико Търново) е поет и литературовед, доктор по българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Автор на стихосбирките: "Пробвам историите като дрехи" (1998), "Упражнение върху чучело" (2000), "Мириси и гледки" (2004) и "Ангели и сняг над Монреал" (2018). Сборник с разкази: "Невидими неща" (2014). Монографии: "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази" (2012; 2013), "Memento vivere: Константин Константинов и неговите съвременници" (2018), "Студентска искра. 60 години приемственост" (2018, съавт. А. Манукова, Цв. Харакчийска, Ж. Душков). Носител на национални награди за поезия и есе. Доцент в Русенския университет "А. Кънчев".

Мириам Ван хее

Мириам Ван хее

Белгийската поетеса Мириам Ван хее е родена в Гент на 16 август 1952 г. Нейната десета стихосбирка Als werden wij ergens ontboden (2017) получава наградата за литература Ultima. Мириам Ван хее е превеждала Ахматова, Манделщам и Бродски. Преподава руска литература. Член е на белгийската Кралска академия за нидерландски език и литература. Стихосбирката с избрано „Там също пада светлина“ (Издателство за поезия ДА.) е в превод на Боряна Кацарска. Оформлението е на Надежда Олег Ляхова.

Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), на Бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, на специалната награда на „Аполония“ (2004) и на наградата на Портал Култура за хуманитаристика за 2016 г. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. 

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски (род. 1949 г.) е руски философ, киновед и теоретик на културата. През 80-те години е част от прочутата Московско-Тартуска семиотична школа. От 1992 г. е професор в Университета в Ню Йорк. Автор на книгите „Паметта на Тирезий. Интертекстуалност и кино“, „Безпаметството като източник. Четейки Хармс“, „Тъкач и визионер. Очерци върху историята на репрезентацията или за материалното и идеалното в културата“, „Муратова. Опит за културна антропология“, „Пространствената история“ и др. На български език са издадени книгите му „Език-тяло-случай. Киното в търсенето на смисъла“ и „Демонът и лабиринтът“. Предложеният текст е част от най-новата му книга „Без бъдеще. Култура и време”, СПб, 2018 г.

Мишел Турние

Мишел Турние

Мишел Турние (1924–2016) е един от класиците на съвременната френска литература. Следва философия в Сорбоната и в Тюбинген. Творбите му са вдъхновени от фантастичното, немската култура, католицизма и философията на Гастон Башлар. На българския читател са познати неговите книги „Дивият петел“, „Петкан, или Чистилището на Пасифика“, „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Среднощен пир на любовта“, „Горски цар“, „Елеазар, или Изворът и Къпината“ и др. Предложеният тук текст е писан за книгата „Служението на приношението“ (2001), която писателят издава заедно с изкуствоведа Кристиан Жаме.

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря  яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).