Стефан Командарев

Стефан Командарев

Стефан Командарев е сред най-утвърдените имена в съвременното българско кино. Филмът му „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008) e първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за Оскар. Роден е в София през 1966 г., завършва Медицинската академия през 1993 г., а през 1999 г. – кинорежисура в НБУ. В неговата филмография са: документалните филми „Пътят на хармонията“ (2001), „Хляб над оградата“ (2002), „Азбука на надеждата“ (2003), „Градът на жените баданте“ (2009), „Русенската кървава сватба“ (2009) и пълнометражните „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014) и „Посоки“ (2017).

Теодора Димова

Теодора Димова

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които: „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“, както и на романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. През 2006 г. „Майките“ спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас, преведена е на 9 европейски езика. „Адриана“ е издадена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на Портал Култура (2014 г.). Последната ѝ книга – повестта „Първият рожден ден“ излезе през 2016 г. Текстовете ѝ като колумнист в Портал Култура са събрани в три сборника – „Четири вида любов“, „Ороци“ и „Зове овцете си по име“.

Тимоти Гартън Аш

Тимоти Гартън Аш

Тимоти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“ (1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата „Оруел“ и на наградата „Карл Велики“ за принос в обединението на Европа (2017).

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър

Тимъти Снайдър (род. 1969 г.) е американски историк, професор в Университета в Йейл. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Най-известната му книга, „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“ (2010), е преведена на много езици, включително и на български (изд. „Рива“, 2015). В нея той анализира глада в Украйна, предизвикан по заповед на Сталин, както и подялбата на Полша между СССР и нацистка Германия. На български език са преведени и книгите му: „За тиранията“ („Обсидиан“, 2017) и „Пътят към несвободата“ („Обсидиан“, 2018).

Тихомир Стоянов

Тихомир Стоянов

Тихомир Стоянов е роден в София през 1978 г. Завършва фотография в Техническия университет. През 2015 г. основава Imaginary Archive – български архив от намерена фотография, който включва над 10 000 негатива и диапозитива. В края на 2016 г. създава профил на Семейство Стоянови в Инстаграм, където публикува фотографии от всекидневието на социалистическото семейство. През 2017 г. е селектиран за Bring Your Own Paper на Международния фотографски фестивал „Срещи в Арл“, Франция. В началото на 2018 г. в галерия SYNTHESIS Тихомир Стоянов за пръв път показа извадка от проекта „Семейство Стоянови“.

Тони Джъд

Тони Джъд

Тони Джъд (1948–2010) е известен англо-американски историк и есеист. Професор по съвременна история в "Кеймбридж", "Оксфорд", "Бъркли" и Нюйоркския университет. Носител на Наградата за мир „Ерих Мария Ремарк“ (2007) и на Наградата за европейска книга за изследването си „След войната. История на Европа след 1945 г.“ (български превод 2012 г., издателство „Сиела“).

Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Умберто Еко

Умберто Еко

Умберто Еко (1932–2016) е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009) в съавторство с Жан Клод Кариер и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотата“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.