Мишел Турние

Мишел Турние

Мишел Турние (1924–2016) е един от класиците на съвременната френска литература. Следва философия в Сорбоната и в Тюбинген. Творбите му са вдъхновени от фантастичното, немската култура, католицизма и философията на Гастон Башлар. На българския читател са познати неговите книги „Дивият петел“, „Петкан, или Чистилището на Пасифика“, „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Среднощен пир на любовта“, „Горски цар“, „Елеазар, или Изворът и Къпината“ и др. Предложеният тук текст е писан за книгата „Служението на приношението“ (2001), която писателят издава заедно с изкуствоведа Кристиан Жаме.

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек

Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря  яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).

Момчил Методиев

Момчил Методиев

Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008), Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (2016), както и съавтор на книгата Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, заедно с Мария Дерменджиева). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска работи в Института за изследване на изкуствата – БАН и негов заместник-директор. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор на книгите: „Българско анимационно кино 1915-1995“ и „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“. Носител на наградата за кинотеория на Съюза на българските филмови дейци през 2006 и на наградата за критика на Българската филмова академия през 2014.

Надежда Чипева

Надежда Чипева

Надежда Чипева е име в българската фотожурналистика, един от онези неуморни фоторепортери, които можем да видим на всяко важно събитие вече години наред. Фотограф, носител на много отличия, включително два пъти получава журналистическата награда „Черноризец Храбър“. Започва кариерата си в „Българска фотография“ през 1981 г., след това следват Българска телеграфна агенция, в. „24 часа“, списание „Сега“, в. „Дневник“ и в. „Капитал“. Зад гърба си има
няколко изложби – у нас и в чужбина, огромен архив и много истории за разказване.

Невелина Попова

Невелина Попова

Невелина Попова е родена прз 1955 г. Завършила е кинодраматургия във ВГИК, Москва и педагогика в Софийския университет. Работила е като редактор и кинодраматург в творческите колективи на СИФ „Бояна” (1979–1991). От 1995 г. е преподавател по кинодраматургия в Нов български университет.

Нийл Фъргюсън

Нийл Фъргюсън

Нийл Фъргюсън е роден през 1964 г. в Шотландия. Водещ британски историк и политически коментатор. Понастоящем е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания в Харвард и старши сътрудник в Института „Хувър“, Станфордския университет. Има изследвания върху икономическата и финансовата история, британския и американския империализъм. Сред най-известните му книги са: „Империята: как Великобритания сътвори съвременния свят“, „Пари и власт в модерния свят“ (на български от изд. „Рива“), „Цивилизацията: Западът и останалият свят“, „Кули и площади: мрежи, йерархии и битката за глобалната власт“ и др. През 2004 г. списание Time го обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света. Негова съпруга е известната писателка от сомалийски произход Аян Хирси Али.

Николай Йорданов

Николай Йорданов

Николай Йорданов e театровед, професор в Института за изследване на изкуствата и гост-преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Съсъставител и редактор на специализираното театрално списание Homo Ludens. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на платформата Световен театър в София.