Ришард Капушчински

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински (1932–2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Автор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола. Лауреат е на 40 награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“.

Роберт Менасе

Роберт Менасе

Роберт Менасе е роден през 1954 г. във Виена. Учи германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина. От 1981 до 1988 г. преподава в Института за теория на литературата към Университета на Сао Паулу, Бразилия. След завръщането си в Европа се установява във Виена и Амстердам. Автор е на романи, разкази, пиеси, известен е като публицист с остро перо. Носител на много награди: за романа си „Столица“ получава най-престижната награда на Германската издателска гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. На български в издателство „Леге Артис“ са излезли книгите му: „Изгонване от ада“ (2003), „Блажени времена, крехък свят“ (2006), „Дон Жуан де ла Манча“ (2009), „Всеки може да каже „аз“. Разкази от края на следвоенния ред“ (2010) – в превод на Елисавета Кузманова, „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2013, превод Ангел Христов) и „Столица“ (2018, превод Ана Димова).

Роберт Шпеман

Роберт Шпеман

Роберт Шпеман (1927–2018) е роден в Берлин. Майка му е танцьорка в школата на Мери Вигман, създателката на експресионистичния танц, баща му следва в Баухаус при Паул Клее и Ласло Мохоли-Наги. Изправени пред житейска криза, двамата приемат католическата вяра. Роберт е на 9 години, когато майка му умира. Баща му избира вярата и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Синът се гордее, че не членува в Хитлерюгенд и не пее антиеврейски песни. Следва философия, романистика и теология, преподава философия в Щутгарт, Хайделберг и Мюнхен. Автор е на трудове върху натурфилософията, антропологията, етиката и политическата философия. Сред тях са: „Към критика на политическата утопия“, 1977, „Основни морални понятия“, 1982, „Естествено и разумно“, 1987, „Личности. Опити за разграничение между „нещо“ и „някой“, 1996, „Граници. Към етическите измерения на действието“, 2001, „Безсмъртният слух. Въпросът за Бог и суеверието на модерността“, 2005.

Роджър Балън

Роджър Балън

Роджър Балън (1950) е роден в Ню Йорк, живее и работи в Южна Африка през последните 40 години. Завършва психология в университета Бъркли, геология в Университета Колорадо, след което става и доктор по икономика на минералите. Практикува активно 30 години професията си на геолог. Печели международно признание и се превръща в един от най-влиятелните художествени фотографи в света, след като публикува сериите си Platteland и Outland. Балън придобива широка популярност и благодарение на съвместната си работа с южноафриканската група Die Antwoord. Артистът е в музейните колекции на МoМА (Ню Йорк), Тейт Бритън (Лондон), Музея „Виктория и Албърт“ (Лондон), Пушкинския музей (Москва), Центъра „Помпиду“ (Париж) и др.

Розмари Стателова

Розмари Стателова

Проф. Розмари Стателова е родена през 1941 г. във Варна. Завършва Средното музикално училище „Д. Христов“ – Варна, и теоретичния отдел на Държавната музикална академия. От 1983 до 2010 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. – за изкуствознание) при БАН. От 1994 до 2007 г. ръководи неговата секция „Етномузикология“. Била е гост-професор в Хумболтовия университет в Берлин и в Университета в Падерборн, Германия. Авторка е на стотици научни студии и статии, както и на книгите „Попмузиката“ (1983 – в съавторство с Ч. Чендов), „Обърнатата пирамида“ (1993), „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990-1994“, „Лятото на българската култура“ (1996, 2016) „Студии за попмузиката“ (1999), „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“ (2003) и др.

Росица Михова

Росица Михова

Росица Михова е журналист на свободна практика и автор на поредица от материали, отразяващи културни събития във Виена. Фотографията е предпочитаната ѝ тема и лична страст. Материалите й се публикуват във в. „Капитал“, сп. „Жената днес“, информационните сайтове „Офнюз“ и „Дневник“.

Ружа Маринска

Ружа Маринска

Ружа Маринска е родена през 1944 г. в Смолян. Дъщеря е на изкуствоведа Лазар Марински. През 1967 г. завършва История и теория на изкуството в Московския държавен университет при проф. В. Лазарев и проф. И. Маца. В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми. По-късно се съсредоточава върху българското изкуство през ХХ век и по-специално върху проблемите на бългaрския модернизъм. Организира някои от най-мащабните изложби у нас, често придружени с конференции и дискусии по темата. Бивш директор на Националната художествена галерия. Преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия и Нов български университет.

Румен Стоянов

Румен Стоянов

Румен Стоянов (род. 1941 г.) е поет, преводач от испански и португалски, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор хонорис кауза на Университета в град Бразилия (2013 г.). Преводач на „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, на книги на Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др. Автор на стихосбирките: „Злак“, „Тяга“, „Кърчаг“, „Ракла“, „Прилив“, „Погача“, на изследването „Борба за език“, на поредицата „Летопис на рунтавото време, „Летопис на проскубаното време“, „Летопис на пуздравото време“, „Летопис на клисавото време“ и др.