Николай Петков

Николай Петков

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Олга Токарчук

Олга Токарчук

Олга Токарчук (род. 1962 г.) получи Нобеловата награда за 2018 г. за своето „повествователно въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот“. В България са издадени книгите ѝ „Дом дневен, дом нощен“ (прев. Христина Симеонова, 2005), „Музика за много барабани“ (прев. Силвия Борисова, 2006), „Правек и други времена“ (прев. Георги Кръстев, 2008), „Последни истории“ (прев. Мирка Костова, 2008), „Бегуни“ (прев. Силвия Борисова, 2009), „Карай плуга си през костите на мъртвите“ (прев. Силвия Борисова, 2014), „Изгубената душа“ (прев. Силвия Борисова, 2019).

Олга Шурбанова

Олга Шурбанова

Олга Шурбанова е завършила Националната музикална академия, специалност пиано. Била е музикален редактор във вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Народна култура“, главен редактор и директор на издателство „Музика“. Един от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги: „Когато Париж беше твой“ (1977), „Накажи ме с любов“ (1989), „Само душата” (1999), „Лично време“ (2002), „Вкус на Моцарт“ (2005).

Оливие Асаяс

Оливие Асаяс

Оливие Асаяс (род. 1955 г.) е френски режисьор, сценарист и кинокритик. Сред филмите му са „Сантименталностите на съдбата“ (2000), „Летен час“ (2008), „Карлос“ (2010), „Облаците на Силс Мария“ (2014), „Личен купувач“ (2016) и др. През 2018 г. неговият филм „Двоен живот“ участваше в състезателната програма на Венецианския фестивал.

Оля Стоянова

Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Павел Попов

Павел Попов

Павел Попов е архитект. Работи в Архитектурния факултет на УАСГ от 1974 до 2008 г., в катедра „История и теория на архитектурата“. Специалист е в областите архитектурни конструкции, енергийна ефективност, храмова архитектура и архитектурна композиция. Има признати от ИНРА изобретения за конструкции на зални и високи сгради. Работил е като супервайзер на строежа на международното летище в Багдад през 1982–1983 г. Има дузина построени сгради и над 50 идейни проекта. Участник в национални и международни конкурси. Собственик от 1990 г. на архитектурното бюро „Арконада“ ЕООД, което през 1991/1992 г. изготви програмата и заданието за двете фази на националния конкурс за Общ устройствен план на София. През 1996 г. „Арконада“ направи Устройствен план на територията на АПК Двореца – „Балчик“. От 2003 до 2007 г. е председател на Комисията по професионална етика в Камарата на архитектите в България. Публикува архитектурна теория и критика от средата на 80-те години. Има отпечатани стотици статии. Част от публикациите, свързани със софийското градоустройство, са издадени в сборниците „София на карта“ (2001 г.) и „София в преход“(2009 г.). Книгата му „Композицията като абстракция“ (2007 г.) е свързана с опита му на преподавател по архитектурно проектиране, а „Виж гредата!“ е посветена на архитектурата на храма във връзка с новото строителство.

Павлина Желева

Павлина Желева

Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.

Патрик Модиано

Патрик Модиано

Патрик Модиано е роден през 1945 година. Написал е 28 романа, издадени на 36 езика, немалко от тях и на български. Творчеството му е белязано от темата за отсъствието, за изчезналите близки, от надеждата да открие тяхната и своята идентичност. Особено място заема споменът за окупацията през Втората световна война. През 2014 г. получава Нобеловата награда за литература за цялостно творчество, присъдена „за изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията”. Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време”.