Патрик Модиано

Патрик Модиано

Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон-Бианкур край Париж в семейството на еврейски търговец и фламандска актриса. Двамата се запознали по време на германската окупация. Модиано израства при баба си и дядо си, а младостта си прекарва в интернат. Смъртта на десетгодишния му брат го разтърсва дълбоко. На български са издадени книгите му „Улица „Тъмните магазинчета“, „Вила „Тъга“, „Сватбено пътешествие“, „Недели през август“, „От дълбините на забравата“, „Непознати“, „Вратата на детството“, „Семейна книжка“, „Нощна стража“, „Околовръстни булеварди“, „Младост“, „Среднощно пътешествие“, „Кучешко потекло“, „Дора Брюдер“ и др. Носител на Нобелова
награда за литература за 2014 г.

Петер Слотердайк

Петер Слотердайк

Петер Слотердайк е професор по естетика и философия във Висшето училище по дизайн в Карлсруе, наблюдател на съвремието и познавач на историята, който черпи от 2500-годишната духовна традиция. „Мислителят от Карлсруе“, както го наричат, е публикувал 40 книги през последните 35 години. Сред най-известните му трудове са „Критика на циничния разум“, „Правила за човешкия парк“, „Гневът и времето“, трилогията „Сфери“, „Ти трябва да промениш живота си“. През есента на 2018 г. излиза вторият том на дневника на Слотердайк „Редове и дни“.

Петер Хандке

Петер Хандке

Австрийският писател Петер Хандке (род. 1942 г.) получи Нобеловата награда за 2019 г. за въздействащото си творчество, „което със словесна изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит“. За скандала около връчената му награда може да прочетете в брой 09/2019 на сп. „Култура“. На български език през годините са издадени неговите книги: „Кратко писмо за дълга раздяла“, „Левачката“, „Бавно завръщане. Поуката на Сент Виктоар. Детска история. По селата“, „Дон Жуан“, „Докато денят ви раздели. Хубавите дни от Аранхуес“, „Луси в гората с онези неща“, както и някои от значимите му пиеси.

Петър Крумов

Петър Крумов

Петър Крумов е български писател и кинорежисьор. Роден е в София през 1988 г.  Романът му „Катафалка, два носорога“ печели наградата „Перото“ (2017) за най-добър дебют.

 

Петър Пламенов

Петър Пламенов

Петър Пламенов е роден и живее в София. Доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Изявява се като учен, критик, писател и поет. Автор на изследвания в областта на философията, естетиката и литературознанието: "Тялото-текст" (2009), "Сладостите на гнева" (2008), "Нищетата на пародията" (2008), "Екстаз от текста" (2006) и др. Публикува художествени произведения и лирика в множество български и международни сборници, сред които: "Различна тишина" (2012), "Градът" (2012), "Тишина в зелено" (2009), "Огледала" (2005), "На края на деня" (2005), "Пътят" (2004), "Птицата" (2003), "Алманах 2003", "Розата" (2003), "Цветето" (2002), "Дъждовни семена" (2001). Създава първите по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси: "Изобретяване на надеждата" (2011), "Пътят" (2005), "Пияни вишни" (2003), "Дървото на горещите желания" (2002). Носител на редица български и международни награди: Отличие за хайку в Япония – Статуетка "Сребърен бик" (2003), "Сенки и светлини" (2003), "Мелнишки вечери" (2009), "Смехът в хайку" (2011), МХК Благоевград (2011) и др.

Пламен Антов

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм.

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.