Мануел Вилас

Мануел Вилас е роден през 1962 г. в гр. Барбастро, Испания. Поет и публицист. Завършил е испанска филология в Университета на Сарагоса, където преподава испанска литература. Започва да публикува поезия през 80-те години, но за начало в поетичния си път брои стихосбирката си „Небето” (2000). За следващата – „Възкресение“ (2005), получава престижната международна награда „Хайме Хил де Биедма“. Стихосбирката „Жега“ (2008) му носи друга от авторитетните награди за поезия – „Фрай Луис де Леон“. За книгата си с разкази „Сета / Зет“ (2002) получава наградата „Сапуто де лас Летрас Арагонесас“ за най-добра книга на годината. Следват романите „Магия“ (2004) и „Испания“ (2008), с три издания. На български език е представен със стихосбирката си „Поезия“ (2013), в превод на Рада Панчовска. От 2019 г. сътрудничи на в. „Ел Паис“.

Маргарет Атууд

Маргарет Атууд

Маргарет Атууд е родена през 1939 г. в Отава, авторка на романи, книги за деца, разкази, поезия, есета и др. В превод на български са известни романът „Ясновидката“, сборникът с разкази „Каменното ложе“, антиутопията „Разказът на прислужницата“ (изд. Orange Books).

Мариана Първанова

Мариана Първанова

Мариана Първанова е завършила „История” в Софийския университет. Работила е като журналист в БНР, в. „Новинар“, както и във вестниците „Дневен Труд“, „Седмичен труд“, където публикува проучванията си за най-известните български родове, и в. „Монитор“. Автор е на книгата „Бохемските кафенета на соца“.

Мариана Чолакова

Мариана Чолакова

Мариана Чолакова е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по философия от Лайпцигския университет. Почетен консул на Федерална република Германия със седалище в Пловдив. Представител на Германо-българската индустриално-търговска камара за район Южен Централен, собственик на агенция за връзки с обществеността „Сол Комюникейшънс“. Член на Съвета на учредителите на фондация „Дом за пловдивската опера“, член на УС „Пловдив 2019“ до юли 2017 г. Хоноруван преподавател по „Културно продуцентство“ в АМТИИ – Пловдив, и Пловдивския университет.

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса (род. 1936 г.) е сред най-изтъкнатите писатели на Латинска Америка, редом с Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Още първият роман на перуанския писател – „Градът и кучетата“, публикуван през 1963 г., привлича вниманието на читателите и критиката. За „Зелената къща“ (1966) получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Маркес. Сред романите му са: „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006). Обширното му творчество включва и книги с есета, на български е издадена „Цивилизация на зрелището“. Работил е като драматург и журналист, а през 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Известно време живее в Испания, през 1993 г. получава испанско гражданство. През 2010 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература. 

Мария Елизабет Райхер

Мария Елизабет Райхер

Мария Елизабет Райхер (род. 1966 г.) e професор по философия в университета в Аахен, Германия. Представеният кратък откъс от книгата ѝ „Произведение и авторство. Онтология на изкуството“ (mentis Verlag, Paderborn, 2019) дава първоначално понятие за идеите на една от изявените съвременни представителки в областта на тази философска дисциплина. Авторката застъпва „реалисткия“ възглед, според който художествената творба (състояща се от своя страна от различни асиметрично обвързани помежду си „слоеве“, „елементи“ и „части“) е абстрактна същност, достъпна за нашето възприятие едва под формата на своята „конкретизация“ и „реализация“.

Мария Костакева

Мария Костакева

Мария Koстакевa завършва в Консерваторията „Римски Корсаков“ в Санкт Петербург, където получава и докторска степен по музикознание. До 1988 г. работи като доцент по история на музиката и оперна драматургия в Музикалната академия в София и ВМПИ – Пловдив. От 1990 г. живее в Германия. Преподава в университетите в Бохум, Хамбург, Есен както и в Художествената академия на Дюселдорф. Със стипендия от фондацията Паул Захер в Базел подготвя книгата си Die imaginäre Gattung. Über das musiktheatralische Werk von György Ligeti, Peter Lang. 1996. Следват книгите, посветени на Алфред Шнитке и Адриана Хьолски, както и най-новата ѝ книга Neue Musik und Naturprozesse, Böhlau Verlag Wien. От 1995 г. е акредитиран кореспондент на Българското национално радио и вестник „Култура“.