Александър Солженицин

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Александър Шурбанов

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Амелия Гешева

Амелия Гешева

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер е завършила психология в Софийския университет. Работи като журналист – телевизионен репортер и водещ, радио-водещ, редактор. Във фокуса ѝ са културните новини и хората на изкуството – музиканти, актьори. Първата ѝ любов е музиката, има опит и като организатор на големи музикални събития.

Ангел Иванов

Ангел Иванов

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио „Реакция“. Работил е като надничар в завод за метали, гардеробиер в НДК, рецепционист в хижа, пазач в склад за топло- и хидроизолации, телевизионен сценарист и копирайтър. Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга – сборника с разкази „Техническа проверка“ (Изд. Scalino), който излезе в края на 2018 г.

Ангелина Георгиева

Ангелина Георгиева

Ангелина Георгиева е театровед, преподава в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и пише за различни специализирани издания. Нейният фокус на интерес са съвременният театър и танц. Съосновател е на Платформа „Нови драматургии“ и е част от редакционния съвет на сп. Homo Ludens. Участва в различни застъпнически и организационни инициативи на независимата изпълнителска сцена.

Ангелина Петрова

Ангелина Петрова

Проф. Ангелина Петрова е завършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Музикознание“. Специализирала е в Института по музикознание към Виенския университет при Гернот Грубер. Публикациите ѝ са в областта на музиката на ХХ век и музикална херменевтика. Има издадени монографии: „Композиторът Лазар Николов“ (2003), „Когнитивни подходи към музикалния слух и памет“ (2014) и др.

Андрей Наков

Андрей Наков

Андрей Наков (род. 1941 г.) е френски изкуствовед от българо-полски произход, един от световноизвестните изследователи на модерното изкуство. Завършва изкуствознание във Варшава през 1963 г. и емигрира по политически причини във Франция. Преподавал е в университетите на Ню Йорк, Париж, Монреал, Лондон и Познан. Автор на множество монографии и каталози на изложби, посветени на руския авангард, конструктивизма, дадаизма и абстракцията. Той е организатор на мащабната изложба на Малевич в галерията „Тейт“, Лондон (1976), а книгата му „Руският авангард“ (1984) е преведена на множество езици. Автор е на монография за Александра Екстер (1972), за Жорж Папазов (1973) и др.