Александър Солженицин

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.

Александър Шурбанов

Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Амелия Гешева

Амелия Гешева

Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.

Амелия Личева

Амелия Личева

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет Св. Климент Охридски. Редактор в Литературен вестник, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: Истории на гласа (2002), Теория на литературата. От Платон до постмодернизма (2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), както и на стихосбирките: Око, втренчено в ухо (1992), Втората Вавилонска библиотека (1997), Азбуки (2002), Моите Европи (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).

Ана Бландиана

Ана Бландиана

Ана Бландиана (род. 1942 г.) е румънска поетеса, писателка и общественичка, смятана за най-голямата румънска поетеса на ХХ в. Дъщеря е на свещеник, който дълги години лежи в комунистическите затвори. След 1989 г. е сред създателите на гражданското общество в Румъния. Заедно със съпруга си, писателя Ромулус Русан, създава Мемориала на жертвите на комунизма в Сигед. На български език са издадени (в превод на Румяна Л. Станчева) следните нейни книги: „Сън в съня“, библиотека „Поетичен глобус“, 1986; „Чекмеджето с аплодисменти“, роман, библиотека „Писатели-дисиденти“, 1999; „Коридори с огледала“, поезия и есета, 2005 (Награда за превод от Съюза на преводачите в България); „Отлив на смисъла“, нови стихотворения, 2010.

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер

Анастасия Манлихер е завършила психология в Софийския университет. Работи като журналист – телевизионен репортер и водещ, радио-водещ, редактор. Във фокуса ѝ са културните новини и хората на изкуството – музиканти, актьори. Първата ѝ любов е музиката, има опит и като организатор на големи музикални събития.

Ангел Димитров

Ангел Димитров

Проф. д-р Ангел Димитров е дипломат и историк. Роден е през 1945 г. в София. Завършва история в СУ „Климент Охридски“ (1970). Защитава дисертация в БАН на тема „Българското учебно дело след Кримската война 1856–1872 и националната революция“. Проучвател (1977–1978), научен сътрудник (1978–1987) и старши научен сътрудник (след 1987) в Института по история на БАН. Професор (ст.н. с. I ст.) в Института за исторически изследвания на БАН (2011). От 2002 до 2012 г. е ръководител на секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания на БАН. В периода 1992–1993 г. е генерален консул на България в Република Македония. През 1994 г. става първият извънреден и пълномощен посланик на България в Скопие (1994–2001). От 2012 до 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик в Сърбия. От май 2018 г. е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Република Македония.

Ангел Иванов

Ангел Иванов

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където е един от създателите на студентското радио „Реакция“. Работил е като надничар в завод за метали, гардеробиер в НДК, рецепционист в хижа, пазач в склад за топло- и хидроизолации, телевизионен сценарист и копирайтър. Пътувал е на стоп из България, Европа и Азия. Бил е пилигрим на Божи гроб, из Светите земи и Света гора. Част от тези многобройни пътувания са описани в дебютната му книга – сборника с разкази „Техническа проверка“ (Изд. Scalino), който излезе в края на 2018 г.