Петър Пламенов

Петър Пламенов

Петър Пламенов е роден и живее в София. Доктор по философия и естетика, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ". Изявява се като учен, критик, писател и поет. Автор на изследвания в областта на философията, естетиката и литературознанието: "Тялото-текст" (2009), "Сладостите на гнева" (2008), "Нищетата на пародията" (2008), "Екстаз от текста" (2006) и др. Публикува художествени произведения и лирика в множество български и международни сборници, сред които: "Различна тишина" (2012), "Градът" (2012), "Тишина в зелено" (2009), "Огледала" (2005), "На края на деня" (2005), "Пътят" (2004), "Птицата" (2003), "Алманах 2003", "Розата" (2003), "Цветето" (2002), "Дъждовни семена" (2001). Създава първите по своя характер хайку-драми и хайку-пърформанси: "Изобретяване на надеждата" (2011), "Пътят" (2005), "Пияни вишни" (2003), "Дървото на горещите желания" (2002). Носител на редица български и международни награди: Отличие за хайку в Япония – Статуетка "Сребърен бик" (2003), "Сенки и светлини" (2003), "Мелнишки вечери" (2009), "Смехът в хайку" (2011), МХК Благоевград (2011) и др.

Пламен Антов

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм.

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на книги с поезия, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, на „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“, на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Доцент в Нов български университет и директор на научната програма „Литературата на НРБ“, реализирана от департамент „Нова българистика“. Редактор в „Литературен вестник“.

Правда Спасова

Правда Спасова

Проф. дфн Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия. Завършила е философия в Софийския университет, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор на книгите: „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.

Радослав Чичев

Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията Артефир" и Аларма" по програма Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му Колекционерката", заедно с Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса Славка Славова" на Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас" на Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление 4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Раймон Арон

Раймон Арон

Реймон Арон (1905–1983) е известен френски политически философ, социолог и публицист. Съученик на Жан-Пол Сартр, с когото го свързва дългогодишно приятелство. По време на Втората световна война е в Лондон, където е говорител на „Франс Либр“ и застава на страната на генерал Дьо Гол. След войната преподава социология и философия в Сорбоната, чете лекции в Колеж дьо Франс. От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса – първо на консервативния в. „Фигаро“, а по-късно на сп. „Л’Експрес“. На български език са преведени книгите му: „Демокрация и тоталитаризъм“, „18 лекции за индустриалното общество“, „История и диалектика на насилието“, „История и политика“, „Социология и политика“. Предложеното тук есе е от 1976 г. Писано е за сборник в чест на неговия приятел, австрийския писател и мислител Манес Шпербер, и е публикувано в оригинал едва през 1994 г. в брой 64 на сп. Commentaire.

Ралица Райкова

Ралица Райкова

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, понастоящем следва в Université de Lorraine, Франция. Стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“, носител на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г. и на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“2018 г. Нейни разкази са публикувани в „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура.