Пламен Дойнов

Пламен Дойнов

Пламен Дойнов е поет, драматург, историк на литературата. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на книги с поезия, на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“, на „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“, на множество статии, студии и есета върху проблемите на българската литература от ХХ и ХХІ век. Съставител на сборници в областта на литературната и културната история на комунизма. Доцент в Нов български университет и директор на научната програма „Литературата на НРБ“, реализирана от департамент „Нова българистика“. Редактор в „Литературен вестник“.

Правда Спасова

Правда Спасова

Проф. дфн Правда Спасова е преподавател в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” в Националната художествена академия. Завършила е философия в Софийския университет, с докторат по естетика във Варшавския университет. Автор на книгите: „Изчезналата любов" (2001), „Кратък пътеводител из европейската философия за художници" (2007), „Американската аналитична естетика – въпроси около неконвенционалните произведения на изкуството" (2007) и др.

Радослав Чичев

Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията Артефир" и Аларма" по програма Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му Колекционерката", заедно с Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса Славка Славова" на Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас" на Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление 4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Раймон Арон

Раймон Арон

Реймон Арон (1905–1983) е известен френски политически философ, социолог и публицист. Съученик на Жан-Пол Сартр, с когото го свързва дългогодишно приятелство. По време на Втората световна война е в Лондон, където е говорител на „Франс Либр“ и застава на страната на генерал Дьо Гол. След войната преподава социология и философия в Сорбоната, чете лекции в Колеж дьо Франс. От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса – първо на консервативния в. „Фигаро“, а по-късно на сп. „Л’Експрес“. На български език са преведени книгите му: „Демокрация и тоталитаризъм“, „18 лекции за индустриалното общество“, „История и диалектика на насилието“, „История и политика“, „Социология и политика“. Предложеното тук есе е от 1976 г. Писано е за сборник в чест на неговия приятел, австрийския писател и мислител Манес Шпербер, и е публикувано в оригинал едва през 1994 г. в брой 64 на сп. Commentaire.

Ралица Райкова

Ралица Райкова

Ралица Райкова е родена в София през 1999 г. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, понастоящем следва в Université de Lorraine, Франция. Стипендиант по проект „1000 стипендии“ на Фондация „Комунитас“, носител на голямата награда на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ за 2017 г. и на трета награда на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“2018 г. Нейни разкази са публикувани в „Море“ и „Пламък“, както и в Портал Култура.

Реми Браг

Реми Браг

Реми Браг (род. 1947 г.) е дългогодишен професор по антична и средновековна философия в Сорбоната и титуляр на катедрата „Романо Гуардини“ в Университета „Лудвиг-Максимилиан“ (Мюнхен), където преподава история на европейското християнство. Бил е гост-професор в Бостънския университет. Носител на наградите „Йозеф Пипер“ (2009) и „Йозеф Ратцингер“ (2012). Автор е на множество книги, сред които: „Европа, римският път“ (1992), „Мъдростта на света. История на човешкия опит за всемира“ (1999), „За Бога на християните и един или два други“ (2008), „Царството на човека. Генезис и провал на модерния проект“ (2015), „Накъде отива историята?“ (2016).

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински

Ришард Капушчински (1932–2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Автор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола. Лауреат е на 40 награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът“, „Империята“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“, „Лапидарии“, „Автопортрет на репортера. Записки за ХХ и XXI в. Другият“.

Роберт Менасе

Роберт Менасе

Роберт Менасе е роден през 1954 г. във Виена. Учи германистика, философия и политически науки във Виена, Залцбург и Месина. От 1981 до 1988 г. преподава в Института за теория на литературата към Университета на Сао Паулу, Бразилия. След завръщането си в Европа се установява във Виена и Амстердам. Автор е на романи, разкази, пиеси, известен е като публицист с остро перо. Носител на много награди: за романа си „Столица“ получава най-престижната награда на Германската издателска гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. На български в издателство „Леге Артис“ са излезли книгите му: „Изгонване от ада“ (2003), „Блажени времена, крехък свят“ (2006), „Дон Жуан де ла Манча“ (2009), „Всеки може да каже „аз“. Разкази от края на следвоенния ред“ (2010) – в превод на Елисавета Кузманова, „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2013, превод Ангел Христов) и „Столица“ (2018, превод Ана Димова).