Румен Стоянов

Румен Стоянов

Румен Стоянов (род. 1941 г.) е поет, преводач от испански и португалски, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор хонорис кауза на Университета в град Бразилия (2013 г.). Преводач на „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, на книги на Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др. Автор на стихосбирките: „Злак“, „Тяга“, „Кърчаг“, „Ракла“, „Прилив“, „Погача“, на изследването „Борба за език“, на поредицата „Летопис на рунтавото време, „Летопис на проскубаното време“, „Летопис на пуздравото време“, „Летопис на клисавото време“ и др.

Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в Западна Украйна, тя е дъщеря на украинка и белорусин. Завършва журналистика в Държавния университет в Минск, работи за „Селская газета“ и литературното списание „Неман“. Своя метод да разказва художествено отделни съдби, превръщайки ги в хроника на Съветския съюз, използва за пръв път в книгата „Войната не е с лице на жена“ (1983 г.), документирала преживяванията на войници, партизани и цивилни по време и след Втората световна война. В „Цинковите момчета“ (1989 г.) думата получават ветерани от Афганистан и майки на загинали войници. Заради тази книга завеждат срещу нея съдебни процеси. „Чернобил. Хроника на бъдещето“ (1997 г.) е потресаващ документ за трагедията на засегнатите от ядрената катастрофа от 1986 г. А последната є книга „Време секънд хенд: краят на червения човек“ (2013 г.) е разказ за колапса на Съветския съюз. Нобелов лауреат за литература през 2015 г. и една от носителките на тазгодишната награда на името на Анна Политковская, връчвана от международната неправителствена организация RAW in War.

Светлана Димитрова

Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Слава Янакиева

Слава Янакиева

Д-р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в областта на религиозното кино и медиите, както и средновековния театър и празнична култура. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Понастоящем чете лекционни курсове в бакалавърската програма на специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Института по средновековна философия и култура. Съавтор е на две антологии по средновековна визуална култура. Превежда от английски и руски език. Сред публикуваните преводи могат да се споменат книгите на о. Георгий Флоровски Източните отци от IV век и Византийските отци от V– VIII век, а също капиталният труд на Ернст Канторовиц Двете тела на краля (Изследване на средновековното политическо богословие), както и Битието като общение на митр. Иоан Зизиулас.

Соня Александрова

Соня Александрова

Соня Александрова е родена в София (1956). Завършва ВИТИЗ – специалност „Кинознание” (1980). От 1990 г. живее в Италия. Публикува материали за културни събития в периодичния печат, както и в онлайн издания. Авторка на книгата „Моята Италия“, превела е от италиански книгите: „София Лорен – вчера, днес и утре“, „Марчело Мастрояни – човек на киното“, „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“.

Станислава Николова

Станислава Николова

Станислава Николова е изкуствовед в Софийска градска художествена галерия. Автор в престижни каталози – за Дружеството на новите художници, за Иван Ненов. Дисертацията й разглежда eдин основен проблем в творчеството на Николай Райнов като художник – сецесиона.


 

Стефан Командарев

Стефан Командарев

Стефан Командарев е сред най-утвърдените имена в съвременното българско кино. Филмът му „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008) e първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за Оскар. Роден е в София през 1966 г., завършва Медицинската академия през 1993 г., а през 1999 г. – кинорежисура в НБУ. В неговата филмография са: документалните филми „Пътят на хармонията“ (2001), „Хляб над оградата“ (2002), „Азбука на надеждата“ (2003), „Градът на жените баданте“ (2009), „Русенската кървава сватба“ (2009) и пълнометражните „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014) и „Посоки“ (2017).

Теодора Димова

Теодора Димова

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които: „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“, както и на романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“. През 2006 г. „Майките“ спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас, преведена е на 9 европейски езика. „Адриана“ е издадена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за художествена литература. Нейният роман „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на Портал Култура (2014 г.). Последната ѝ книга – повестта „Първият рожден ден“ излезе през 2016 г. Текстовете ѝ като колумнист в Портал Култура са събрани в три сборника – „Четири вида любов“, „Ороци“ и „Зове овцете си по име“.