Флориан Хирш

Флориан Хирш

Флориан Хирш е роден през 1979 г. в Берлин. Следвал е германистика и американистика. Работил е като преводач, както и във Фрайе Театерсцене и театър „Максим Горки” в Берлин. От 2011 г. е драматург в Бургтеатер във Виена.

Фолкер К. Дьор

Фолкер К. Дьор

Проф. д-р Фолкер К. Дьор ръководи Катедрата по нова немска литература в Дюселдорфския университет „Хайнрих Хайне“. Публикациите му са посветени на немскоезичната литература от XVIII до XXI век, по-конкретно на автори като Лесинг, Гьоте, Шилер, Хайне и на теми като „бюргерския реализъм“ и „мита в следвоенната германска литература“. Изследователските му интереси понастоящем са насочени към посочения период и по-специално към литературата и естетиката на т.нар. Ваймарска класика.

Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма

Франсис Фукуяма (род. 1952 г.) е американски политолог и икономист от японски произход. Става най-вече известен с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992 г.), в която твърди, че развитието на либералните демокрации може да се приеме като връхна точка в социокултурната еволюция на човечеството. На български език са преведени и книгите му: „Големият разлом“, „Нашето постчовешко бъдеще“, „Строежът на държавата“, „Доверие“, „Произход на политическия ред“, „Политически ред и политически упадък“.

Франсоа Югенен

Франсоа Югенен

Франсоа Югенен е есеист и кинокритик. Генерален директор на издателство „Етоал“, което публикува сп. „Кайе дю Синема“. Последната му книга е „Християнският облог“ (2017 г.).

Хайнц Шюц

Хайнц Шюц е теоретик на изкуството, критик и публицист, преподава в различни висши училища. Пише за различни издания за изкуство, дългогодишен кореспондент на престижното списание „Кунстфорум Интернационал“, където през 2017 г. излезе и настоящият текст, от който публикуваме фрагменти.

Ханс Белтинг

Ханс Белтинг

Проф. Ханс Белтинг (род. 1935 г.) преподава история на изкуството в Хайделберг, Мюнхен, Карлсруе, чете лекции в Колумбийския университет, в университетите във Виена, Харвард, Балтимор. През 2002–2003 г. е титуляр на Европейската катедра в Колеж дьо Франс. От 2004 до 2007 г. е директор на Международния изследователски център по културология (IFK) във Виена. Сред многобройните му книги са: „Невидимият шедьовър. Модерните митове на изкуството“ (1998), „Образ и култ“ (2000), „Антропология на образа“ (2001), „Сценарии на Модерността: изкуството и неговите отворени граници“ (2005), „Флоренция и Багдад. Една западно-източна история на погледа“ (2008), „Погледът зад вратата на Дюшан. Изкуство и перспектива при Дюшан“ (2009), „История на лицето“ (2013) и др.

Хосе Ортега-и-Гасет

Хосе Ортега-и-Гасет

Роденият в Мадрид Хосе Ортега-и-Гасет (1883—1955) е един от най-изтъкнатите съвременни испаноезични философи. Познат със своята „философия на конкретното”, написал десетки страници срещу „абстрактния разум” и произтичащите от него опасности за културата и човешкия живот, испанският философ преминава още на младини през школата на неокантианството и феноменологията на Хусерл, след което е повлиян интелектуално от Дилтай, Шелер и „Битие и време” на Хайдегер. През 30-те години на миналия век Ортега-и-Гасет достига върха на философското си развитие.

Цветан Тодоров

Цветан Тодоров

Цветан Тодоров (1939 – 2017) – литературовед и философ, е сред значимите съвременни мислители. Роден в София, той емигрира във Франция през 1963 г. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите „Йейл“ и „Харвард“. Сред
най-значимите му книги са: „Поетика на прозата“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“. На български език са преведени и „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, „Страхът от варварите“, „Тоталитарният опит“, „Непокорни“ и др.