Божидар Кунчев

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев е литературовед, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2016 г. Автор е на книгите: „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003, 2014), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007), „Когато времето кристализира“ (2012), „Всичко мое“ (2015), „Насаме с Радой Ралин (2018).

Борис Гройс

Борис Гройс

Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)

Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.

Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“, („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.

Венета Дойчева

Венета Дойчева

Проф. д-р Венета Дойчева е театрален критик и изследовател. Преподавател в НАТФИЗ (от 1994). Магистър по театрознание в НАТФИЗ (1986), магистър по междукултурни изследвания (Университет Сорбон Нувел, Париж 3 (2005), д-р (1994), доцент (1999), професор (2016). Работила е като драматург в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен (1987), експерт в Националния център за театър (1993–1997), драматург в Театър „Българска армия“ (1998–2011). Автор н а статии и рецензии за театър. Книги: Théâtre bulgare d’aujourd’hui, dir. (2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов е писател, доктор по етнология и фолклористика. Работи като преподавател в Катедрата по етнология и балканистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и като редактор в издателство РИВА, автор е на учебници и учебни помагала по литература. Научните му интереси са насочени към изследване на миграцията, както и към образованието като етноложки проблем. Публикувал е разкази в „Литературен вестник“, в сп. „Либерален преглед“, в електронните списания LiterNet и „Факел“. Той е автор на два сборника с разкази – „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).

Весела Ножарова

Весела Ножарова

Весела Ножарова (род. 1974 г. в Благоевград) е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София, където понастоящем подготвя докторска теза. Занимава се със съвременно изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.

Вим Вендерс

Вим Вендерс

Вим Вендерс е роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф. Следва медицина, философия и социология, прави опити в живописта и музиката, преди да се насочи към Френската синематека, най-крупния архив на филми в света, където се превръща в познавач на киното. През 1967 г. се записва във Висшето училище за кино в Мюнхен, което завършва през 1970 г. с първия си пълнометражен филм Summer in the City. Заглавия като „Алис в градовете“(1973), „Американският приятел“ (1977), „Състоянието на нещата“ (1982), „Париж, щата Тексас“ (1984) и „Небето над Берлин“ (1987) му носят международно признание. През 90-те години постига успех с „Буена Виста Соушъл Клъб“ (1999). От 2011 г. продължава нагоре: след два документални филма за творци –експеримента в 3D „Пина“ (за трупата на хореографката Пина Бауш) и „Солта на земята“ (портрет на фотографа Сабастиао Салгадо), той създаде и игралния филм Every Thing Will Be Fine („Всичко ще бъде наред“). Докато в предишните си филми разчита на психологическата проза на Сам Шепард или Петер Хандке, то най-новият му филм „Потапяне“ разчита на жанровата плътност, на известни звезди като Алисия Викандер и Джеймс Макавой и усета за визуализация. На българския читател са известни книгите му „Логиката на образите“ и „Усещане за място“. Вендерс е и сред основателите на Европейската филмова академия, на която в момента е президент.