Анна Топалджикова

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова е театровед, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра: „Необходимото чудо. Митът в българската драма“ (1988); „Авторът в пространството на текста“ (2002); „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“ (2009); „Играта театър“ (2013); „Фобии и утопии“ (2014); книги с театрална драматургия „Реещи се гледни точки“ и „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ в „Театърx3“ (2012), романа „Ледовете“ (2007).

Антон Стайков

Антон Стайков

Антон Стайков (р. 1962) е художник, есеист, изследовател на визуалното, автор на „Кратка история на българския комикс" (2013) и „Българският буквар. 200 години в първи клас". Като заместник-председател в Съюза на българските художници той отговаря за изложбената дейност на „Шипка" 6. Куратор е на пътуващата изложба с илюстрации към детски книги „Радост, тъга и надежда". Миналата година Антон Стайков издаде първия си сборник с разкази – „Добре че умря Джузепе" (изд. "Жанет-45").

Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Багряна Попова

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Беноа Жако

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.